Príslovia 19
1 Lepší jest chudý, jenž chodí v upřímnosti své, nežli převrácený ve rtech svých, kterýž jest blázen.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Jistě že bez umění duši není dobře, a kdož jest kvapných noh, hřeší.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Bláznovství člověka převrací cestu jeho, ačkoli proti Hospodinu zpouzí se srdce jeho.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Statek přidává přátel množství, ale chudý od přítele svého odloučen bývá.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Svědek falešný nebude bez pomsty, a kdož mluví lež, neuteče.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Mnozí pokoří se před knížetem, a každý jest přítel muži štědrému.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Všickni bratří chudého v nenávisti jej mají; čím více přátelé jeho vzdalují se od něho! Když volá za nimi, není jich.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Ten, kdož miluje duši svou, nabývá moudrosti, a ostříhá opatrnosti, aby nalezl dobré.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Svědek falešný nebude bez pomsty, a kdož mluví lež, zahyne.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Nesluší na blázna rozkoš, a ovšem, aby služebník nad knížaty panoval.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Rozum člověka zdržuje hněv jeho, a čest jeho jest prominouti provinění.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Prchlivost královská jako řvání mladého lva jest, a ochotnost jeho jako rosa na bylinu.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Trápení otci svému jest syn bláznivý, a ustavičné kapání žena svárlivá.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Dům a statek jest po rodičích, ale od Hospodina manželka rozumná.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Lenost přivodí tvrdý sen, a duše váhavá lačněti bude.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Ten, kdož ostříhá přikázaní, ostříhá duše své; ale kdož pohrdá cestami svými, zahyne.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Kdo uděluje chudému, půjčuje Hospodinu, a onť za dobrodiní jeho odplatí jemu.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Tresci syna svého, dokudž jest o něm naděje, a k zahynutí jeho neodpouštěj jemu duše tvá.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Veliký hněv ukazuj, odpouštěje trestání, proto že poněvadž odpouštíš, potom více trestati budeš.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Poslouchej rady, a přijímej kázeň, abys vždy někdy moudrý byl.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Mnozí úmyslové jsou v srdci člověka, ale uložení Hospodinovo toť ostojí.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Žádaná věc člověku jest dobře činiti jiným, ale počestnější jest chudý než muž lživý.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Bázeň Hospodinova k životu. Takový jsa nasycen, bydlí, aniž neštěstím navštíven bývá.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Lenivý schovává ruku svou za ňadra, ani k ústům svým jí nevztáhne.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ubí posměvače, ať se hlupec dovtípí; a potresci rozumného, ať porozumí umění.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Syn, kterýž hanbu a lehkost činí, hubí otce, a zahání matku.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Přestaň, synu můj, poslouchati učení, kteréž od řečí rozumných odvozuje.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Svědek nešlechetný posmívá se soudu, a ústa bezbožných přikrývají nepravost.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Nebo na posměvače hotoví jsou nálezové, a rány na hřbet bláznů.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
