Príslovia 17
1 Lepší jest kus chleba suchého s pokojem, nežli dům plný nabitých hovad s svárem.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Služebník rozumný panovati bude nad synem, kterýž jest k hanbě, a mezi bratřími děliti bude dědictví.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Teglík stříbra a pec zlata zkušuje, ale srdcí Hospodin.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Zlý člověk pozoruje řečí nepravých, a lhář poslouchá jazyka převráceného.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Kdo se posmívá chudému, útržku činí Učiniteli jeho; a kdo se z bídy raduje, nebude bez pomsty.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Koruna starců jsou vnukové, a ozdoba synů otcové jejich.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Nesluší na blázna řeči znamenité, ovšem na kníže řeč lživá.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Jako kámen drahý, tak bývá vzácný dar před očima toho, kdož jej béře; k čemukoli směřuje, daří se jemu.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Kdo přikrývá přestoupení, hledá lásky; ale kdo obnovuje věc, rozlučuje přátely.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Více se chápá rozumného jedno domluvení, nežli by blázna stokrát ubil.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Zpurný toliko zlého hledá, pročež přísný posel na něj poslán bývá.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Lépe člověku potkati se s nedvědicí osiřalou, nežli s bláznem v bláznovství jeho.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Kdo odplacuje zlým za dobré, neodejdeť zlé z domu jeho.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Začátek svady jest, jako když kdo protrhuje vodu; protož prvé než by se zsilil svár, přestaň.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Kdož ospravedlňuje nepravého, i kdož odsuzuje spravedlivého, ohavností jsou Hospodinu oba jednostejně.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 K čemu jest zboží v ruce blázna, když k nabytí moudrosti rozumu nemá?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Všelikého času miluje, kdož jest přítelem, a bratr v ssoužení ukáže se.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Člověk bláznivý ruku dávaje, činí slib před přítelem svým.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Kdož miluje svadu, miluje hřích; a kdo vyvyšuje ústa svá, hledá potření.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Převrácené srdce nenalézá toho, což jest dobrého; a kdož má vrtký jazyk, upadá v těžkost.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Kdo zplodil blázna, k zámutku svému zplodil jej, aniž se bude radovati otec nemoudrého.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Srdce veselé očerstvuje jako lékařství, ale duch zkormoucený vysušuje kosti.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Bezbožný tajně béře dar, aby převrátil stezky soudu.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Na oblíčeji rozumného vidí se moudrost, ale oči blázna těkají až na konec země.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 K žalosti jest otci svému syn blázen, a k hořkosti rodičce své.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Jistě že pokutovati spravedlivého není dobré, tolikéž, aby knížata bíti měli pro upřímost.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Zdržuje řeči své muž umělý; drahého ducha jest muž rozumný.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Také i blázen, mlče, za moudrého jmín bývá, a zacpávaje rty své, za rozumného.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
