Matouš 26
1 I stalo se, když dokonal Ježíš řeči tyto všecky, řekl učedlníkům svým:
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2 Víte, že po dvou dnech velikanoc bude, a Syn člověka zrazen bude, aby byl ukřižován.
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Tehdy sešli se přední kněží a zákonníci, i starší lidu na síň nejvyššího kněze, kterýž sloul Kaifáš.
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 A radili se spolu, jak by Ježíše lstivě jali a zamordovali.
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5 Ale pravili: Ne v den sváteční, aby nebyl rozbroj v lidu.
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6 Když pak byl Ježíš v Betany, v domu Šimona malomocného,
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 Přistoupila k němu žena, mající nádobu alabastrovou masti velmi drahé, i vylila ji na hlavu jeho, když seděl za stolem.
приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8 A vidouce to učedlníci jeho, rozhněvali se, řkouce: I k čemu jest ztráta tato?
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9 Nebo mohla tato mast prodána býti za mnoho, a dáno býti chudým.
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 A znaje to Ježíš, dí jim: Proč za zlé máte této ženě? Dobrý zajisté skutek učinila nade mnou.
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11 Nebo chudé vždycky máte s sebou, ale mne ne vždycky míti budete.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 Vylivši zajisté tato mast tuto na mé tělo, ku pohřebu mému to učinila.
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13 Amen pravím vám: Kdežkoli kázáno bude evangelium toto po všem světě, takéť i to bude praveno, co učinila tato, na památku její.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14 Tedy odšed k předním kněžím jeden ze dvanácti, kterýž sloul Jidáš Iškariotský,
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15 Řekl: Co mi chcete dáti, a já vám ho zradím? A oni odvážili jemu třidceti stříbrných.
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 A od té chvíle hledal příhodného času, aby ho zradil.
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17 Prvního pak dne přesnic, přistoupili k Ježíšovi učedlníci, řkouce jemu: Kde chceš, ať připravíme tobě, abys jedl beránka?
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 On pak řekl: Jděte do města k jednomu, a rcete jemu: Vzkázalť Mistr: Čas můj blízko jest, u tebeť jísti budu beránka s učedlníky svými.
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19 I učinili učedlníci tak, jakž jim poručil Ježíš, a připravili beránka.
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 A když byl večer, posadil se za stůl se dvanácti.
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 A když jedli, řekl: Amen pravím vám, že jeden z vás mne zradí.
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 I zarmoutivše se velmi, počali každý z nich říci jemu: Zdali já jsem, Pane?
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
23 On pak odpovídaje, řekl: Kdo omáčívá se mnou rukou v mise, ten mne zradí.
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Syn zajisté člověka jde, jakož psáno o něm, ale běda člověku tomu, skrze něhož Syn člověka zrazen bude. Dobré by bylo jemu, by se byl nenarodil člověk ten.
Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 Odpovídaje pak Jidáš, kterýž ho zrazoval, dí: Zdali já jsem, Mistře? Řekl jemu: Ty jsi řekl.
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 A když oni jedli, vzav Ježíš chléb, a dobrořečiv, lámal, a dal učedlníkům, a řekl: Vezměte, jezte, to jest tělo mé.
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27 A vzav kalich, a díky činiv, dal jim, řka: Píte z toho všickni.
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28 Nebo to jest krev má nové smlouvy, kteráž za mnohé vylévá se na odpuštění hříchů.
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29 Ale pravímť vám, žeť nebudu píti od této chvíle z tohoto plodu vinného kořene, až do onoho dne, když jej píti budu s vámi nový v království Otce svého.
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
30 A sezpívavše písničku, vyšli na horu Olivetskou.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 Tedy dí jim Ježíš: Všickni vy zhoršíte se nade mnou této noci. Nebo psáno jest: Bíti budu pastýře, a rozprchnouť se ovce stáda.
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
32 Ale když z mrtvých vstanu, předejdu vás do Galilee.
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33 Odpovídaje pak Petr, řekl jemu: Byť se pak všickni zhoršili nad tebou, jáť se nikdy nezhorším.
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Řekl mu Ježíš: Amen pravím tobě, že této noci, prvé než kohout zazpívá, třikrát mne zapříš.
Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Dí jemu Petr: Bychť pak měl s tebou i umříti, nikoli nezapřím tebe. Takž podobně i všickni učedlníci pravili.
Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36 Tedy přišel s nimi Ježíš na místo, kteréž sloulo Getsemany. I dí učedlníkům: Poseďtež tuto, ažť odejda, pomodlím se tamto.
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37 A pojav s sebou Petra a dva syny Zebedeovy, počal se rmoutiti a teskliv býti.
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38 Tedy dí jim: Smutnáť jest duše má až k smrti. Pozůstaňtež tuto, a bděte se mnou.
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39 A poodšed maličko, padl na tvář svou, modle se a řka: Otče můj, jest-li možné, nechť odejde ode mne kalich tento. A však ne jakž já chci, ale jakž ty.
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 I přišel k učedlníkům a nalezl je, a oni spí. I řekl Petrovi: Tak-liž jste nemohli jediné hodiny bdíti se mnou?
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41 Bdětež a modlte se, abyste nevešli v pokušení. Duchť zajisté hotov jest, ale tělo nemocno.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото
42 Opět podruhé odšed, modlil se, řka: Otče můj, nemůže-liť tento kalich minouti mne, než abych jej pil, staniž se vůle tvá.
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43 I přišed, nalezl je, a oni zase spí; nebo byly oči jejich obtíženy.
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 A nechav jich, opět odšel, a modlil se potřetí, touž řeč říkaje.
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Tedy přišel k učedlníkům svým, a řekl jim: Spětež již a odpočívejte. Aj, přiblížila se hodina, a Syna člověka zrazují v ruce hříšných.
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Vstaňtež, poďme. Aj, přiblížil se ten, kterýž mne zrazuje.
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47 A když on ještě mluvil, aj, Jidáš, jeden ze dvanácti, přišel, a s ním zástup mnohý s meči a s kyjmi, od předních kněží a starších lidu.
И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 Ten pak, kterýž jej zrazoval, dal jim znamení, řka: Kteréhokoli políbím, ten jest; držtež jej.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 A hned přistoupiv k Ježíšovi, řekl: Zdráv buď, Mistře, a políbil jej.
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
50 Ale Ježíš řekl jemu: Příteli, nač jsi přišel? Tedy přistoupili, a ruce vztáhli na Ježíše, a jali ho.
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51 A aj, jeden z těch, kteříž byli s Ježíšem, vztáh ruku, vytrhl meč svůj; a udeřiv služebníka nejvyššího kněze, uťal ucho jeho.
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Tedy dí jemu Ježíš: Obrať meč svůj v místo jeho; nebo všickni, kteříž meč berou, od meče zahynou.
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53 Zdaliž mníš, že bych nyní nemohl prositi Otce svého, a vydal by mi více nežli dvanácte houfů andělů.
Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Kterakž by se pak naplnila písma, svědčící, že tak musí býti?
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55 V tu hodinu řekl Ježíš zástupům: Jako na lotra vyšli jste s meči a s kyjmi jímati mne. Na každý den sedával jsem u vás, uče v chrámě, a nejali jste mne.
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 Ale toto se všecko stalo, aby se naplnila písma prorocká. Tedy učedlníci všickni opustivše ho, utekli.
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 A oni javše Ježíše, vedli ho k Kaifášovi nejvyššímu knězi, kdež zákonníci a starší byli se sešli.
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
58 Ale Petr šel za ním zdaleka, až do síně nejvyššího kněze. A všed vnitř, seděl s služebníky, aby viděl konec.
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59 Přední pak kněží a starší i všecka ta rada hledali falešného svědectví proti Ježíšovi, aby jej na smrt vydali,
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60 Ale nenalezli. Ani, když mnozí falešní svědkové předstupovali, nic nenalezli. Naposledy pak přišedše dva falešní svědkové,
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61 Řekli: Tento pověděl: Mohu zbořiti chrám Boží, a ve třech dnech jej ustavěti.
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62 A povstav nejvyšší kněz, řekl jemu: Nic neodpovídáš, co tito proti tobě svědčí?
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63 Ale Ježíš mlčel. I odpovídaje nejvyšší kněz, řekl jemu: Zaklínám tě skrze Boha živého, abys nám pověděl, jsi-li ty Kristus Syn Boží?
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?
64 Dí mu Ježíš: Ty jsi řekl. Ale však pravím vám: Od toho času uzříte Syna člověka sedícího na pravici moci Boží, a přicházejícího na oblacích nebeských.
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65 Tedy nejvyšší kněz roztrhl roucho své, řka: Rouhal se. Což ještě potřebujeme svědků? Aj, nyní jste slyšeli rouhání jeho.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 Co se vám zdá? A oni odpovídajíce, řekli: Hodenť jest smrti.
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67 Tedy plili na tvář jeho, a pohlavkovali jej; jiní pak hůlkami jej bili,
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68 Říkajíce: Hádej nám, Kriste, kdo jest ten, kterýž tebe udeřil?
Познай ни, Христе, кой Те удари.
69 Ale Petr seděl vně v síni. I přistoupila k němu jedna děvečka, řkuci: I ty jsi byl s Ježíšem tím Galilejským.
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70 On pak zapřel přede všemi, řka: Nevím, co pravíš.
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71 A když vycházel ze dveří, uzřela jej jiná. I řekla těm, kteříž tu byli: I tento byl s Ježíšem tím Nazaretským.
И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72 I zapřel opět s přísahou: Neznám toho člověka.
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73 A po malé chvíli přistoupivše ti, kteříž tu stáli, řekli Petrovi: Jistě i ty z nich jsi, nebo i řeč tvá známa tebe činí.
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Tedy počal se proklínati a přisahati, řka: Neznám toho člověka. A hned kohout zazpíval.
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75 I rozpomenul se Petr na slovo Ježíšovo, kterýž jemu byl řekl: Prvé než kohout zazpívá, třikrát mne zapříš. A vyšed ven, plakal hořce.
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
