Lukáš 17
1 Tedy řekl učedlníkům: Není možné, aby nepřišla pohoršení, ale běda, skrze kohož přicházejí.
И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
2 Lépe by mu bylo, aby žernov osličí vložen byl na hrdlo jeho, a uvržen byl do moře, než by pohoršil jednoho z těchto maličkých.
По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
3 Šetřte se. Zhřešil-li by pak proti tobě bratr tvůj, potresci ho, a bude-liť toho želeti, odpusť mu.
Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 A byť pak sedmkrát za den zhřešil proti tobě, a sedmkrát za den obrátil se k tobě, řka: Žel mi toho, odpusť mu.
И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 I řekli apoštolé Pánu: Přispoř nám víry.
И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
6 I dí Pán: Kdybyste měli víru jako zrno horčičné, řekli byste této moruši: Vykořeň se, a přesaď se do moře, a uposlechla by vás.
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7 Kdo pak jest z vás, maje služebníka, ješto oře aneb pase, aby jemu, když by se s pole navrátil, hned řekl: Poď a sedni za stůl?
А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
8 Anobrž zdali nedí jemu: Připrav, ať povečeřím, a opáše se, služ mi, až se najím a napím, a potom i ty jez a pí?
Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9 Zdali děkuje služebníku tomu, že učinil to, což mu bylo rozkázáno? Nezdá mi se.
Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
10 Tak i vy, když učiníte všecko, což vám přikázáno, rcete: Služebníci neužiteční jsme. Což jsme povinni byli učiniti, učinili jsme.
Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
11 I stalo se, když se bral do Jeruzaléma, že šel skrze Samaří a Galilei.
И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
12 A když vcházel do nějakého městečka, potkalo se s ním deset mužů malomocných, kteříž stáli zdaleka.
И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13 A pozdvihše hlasu, řekli: Ježíši přikazateli, smiluj se nad námi.
извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14 Kteréžto on uzřev, řekl jim: Jdouce, ukažte se kněžím. I stalo se, když šli, že očištěni jsou.
И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15 Jeden pak z nich uzřev, že jest uzdraven, navrátil se, s velikým hlasem velebě Boha.
И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16 A padl na tvář k nohám jeho, díky čině jemu. A ten byl Samaritán.
и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
17 I odpověděv Ježíš, řekl: Zdaliž jich deset není očištěno? A kdež jich devět?
А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
18 Nenalezli se, aby vrátíce se, chválu Bohu vzdali, jediné cizozemec tento?
Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
19 I řekl jemu: Vstana jdi, víra tvá tě uzdravila.
И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20 Byv pak otázán od farizeů, kdy přijde království Boží, odpověděl jim, a řekl: Nepřijdeť království Boží s šetřením.
А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
21 Aniž řeknou: Aj, tuto, aneb aj, tamto. Nebo aj, království Boží jestiť mezi vámi.
нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
22 I řekl učedlníkům: Přijdou dnové, že budete žádati viděti v jeden den Syna člověka, ale neuzříte.
И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 A dějíť vám: Aj, zde, aneb hle, tamto. Ale nechoďte, aniž následujte.
И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
24 Nebo jakož blesk osvěcující se z jedné krajiny, kteráž pod nebem jest, až do druhé, kteráž též pod nebem jest, svítí, tak bude i Syn člověka ve dni svém.
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Ale nejprvé musí mnoho trpěti, a zavržen býti od národu tohoto.
Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 A jakož se dálo za dnů Noé, tak bude i za dnů Syna člověka.
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 Jedli, pili, ženili se, vdávaly se až do toho dne, v kterémž Noé všel do korábu; i přišla potopa, a zahladila všecky.
ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
28 A též podobně, jakž se dálo ve dnech Lotových: Jedli, pili, kupovali, prodávali, štěpovali, stavěli.
Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 Ale dne toho, když vyšel Lot z Sodomy, dštil ohněm a sirou s nebe, a zahladil všecky.
а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
30 Takť nápodobně bude v ten den, když se Syn člověka zjeví.
подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 V ten den kdo by byl na střeše, a nádobí jeho v domu, nesstupuj, aby je pobral; a kdo na poli, též nevracuj se zase.
В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
32 Pomněte na Lotovu ženu.
Помнете Лотовата жена!
33 Kdož by koli hledal duši svou zachovati, ztratíť ji; a kdož by ji koli ztratil, obživíť ji.
Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Pravímť vám: V tu noc budou dva na loži jednom; jeden bude vzat, a druhý opuštěn.
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Dvě budou mleti spolu; jedna bude vzata, a druhá opuštěna.
Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
36 Dva budou na poli; jeden bude vzat, a druhý opuštěn.
Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 I odpověděvše, řekli jemu: Kde, Pane? On pak řekl jim: Kdežť bude tělo, tamť se shromáždí i orlice.
Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
