Jób 8
1 Tedy odpovídaje Bildad Suchský, řekl:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 Dokudž mluviti budeš takové věci, a slova úst tvých budou jako vítr násilný?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Což by Bůh silný neprávě soudil, a Všemohoucí což by převracel spravedlnost?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Synové zajisté tvoji že zhřešili proti němu, proto pustil je po nepravosti jejich.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Kdybys ty opravdově hledal Boha silného, a Všemohoucímu se modlil,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 A byl čistý a upřímý: jistě žeť by se hned probudil k tobě, a napravil by příbytek spravedlnosti tvé.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 A byly by první věci tvé špatné, poslední pak rozmnožily by se náramně.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Nebo vzeptej se, prosím, věku starého, a nastroj se k zpytování otců jejich.
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (Myť zajisté včerejší jsme, aniž jsme čeho povědomi; k tomu dnové naši jsou jako stín na zemi.)
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Zdaliž tě oni nenaučí, a nepovědí tobě, a z srdce svého nevynesou-liž slov?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Zdali roste třtí bez bahna? Roste-liž rákosí bez vody?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Nýbrž ještě za zelena, dříve než vytrháno bývá, ano prvé než jaká jiná tráva, usychá.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Tak stezky všech zapomínajících se na Boha silného, tak, pravím, naděje pokrytce zahyne.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Klesne naděje jeho, a doufání jeho jako dům pavouka.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Spolehne-li na dům svůj, neostojí; chytí-li se ho, nezdrží.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Vláhu má před sluncem, tak že z zahrady jeho výstřelkové jeho vynikají.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Při vrchovišti kořenové jeho hustě rostou, i na místech skalnatých rozkládá se.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 A však bývá-li zachvácen z místa svého, až by se ho i odečtlo, řka: Nevidělo jsem tě:
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Tožť ta radost života jeho, a z země jiný vykvetá.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Aj, Bůh silný nepohrdá upřímým, ale nešlechetným ruky nepodává:
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Až i naplní smíchem ústa tvá, a rty tvé plésáním,
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Když nenávidící tebe v hanbu oblečeni budou, a stánku lidí bezbožných nikdež nebude.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
