Jób 5
1 Zavolejž tedy, dá-liť kdo odpověd? A k kterému se z svatých obrátíš?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Pakli k bláznu, zahubí ho rozhněvání, a nesmyslného zabije prchlivost.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Jáť jsem viděl blázna, an se vkořenil, ale hned jsem zle tušil příbytku jeho, řka:
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Vzdáleniť jsou synové jeho od spasení; nebo potříni budou v bráně, aniž bude, kdo by je vytrhl.
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Obilé jeho zžíře hladovitý, a i z prostřed trní je vychvátí; nadto sehltí násilník statek takových.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Neboť nepochází z prachu trápení, aniž se z země pučí bída.
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Ale člověk rodí se k bídě, tak jako jiskry z uhlí zhůru létají.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Jistě žeť bych já hledal Boha silného, a jemu bych předložil při svou,
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Kterýž činí věci veliké, nezpytatelné, divné, a jimž počtu není,
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Kterýž dává déšť na zemi, a spouští vody na pole,
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Kterýž sází opovržené na místě vysokém, a žalostící vyvyšuje spasením,
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Kterýž v nic obrací myšlení chytráků, tak aby nemohli k skutku přivésti ruce jejich ničeho,
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Kterýž lapá moudré v chytrosti jejich; nebo rada převrácených bláznová bývá.
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Ve dne motají se jako ve tmách, a jako v noci šámají o poledni.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Kterýž zachovává od meče a od úst jejich, a chudého od ruky násilníka.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 Máť zajisté nuzný naději, ale nepravost musí zacpati ústa svá.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Aj, jak blahoslavený jest člověk, kteréhož tresce Bůh! A protož káráním Všemohoucího nepohrdej.
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Onť zajisté uráží, on i obvazuje; raní, ruka jeho také léčí.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 Z šesti úzkostí vysvobodil by tebe, ano i v sedmi nedotklo by se tebe zlé.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 V hladu vykoupil by tě od smrti, a v boji od moci meče.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Když utrhá jazyk, byl bys skryt, aniž bys se bál zhouby, když by přišla.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 Zhouba a hlad buď tobě za smích, a nestrachuj se ani líté zvěři zemské.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Nebo s kamením polním příměří tvé, a zvěř lítá polní pokoj zachová k tobě.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 A shledáš, žeť stánek tvůj bude bezpečný, a navrátíš se zase k příbytku svému, a nezhřešíš.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Shledáš také, žeť se rozmnoží símě tvé, a potomci tvoji jako bylina zemská.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Vejdeš v šedinách do hrobu, tak jako odnášíno bývá zralé obilí časem svým.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Aj, toť jsme vyhledali, a takť jest; poslechniž toho, a schovej sobě to.
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
