Jób 39
1 Víš-li, kterého času rodí kamsíkové, a laň ku porodu pracující spatřil-lis?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Máš-li v počtu měsíce, kteréž vyplňují? Znáš-li, pravím, čas porodu jejich?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Jak se kladou, plod svůj utiskají, a s bolestí ho pozbývají?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Jak se zmocňují mladí jejich, i odchovávají picí polní, a vycházejíce, nenavracují se k nim?
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Kdo propustil zvěř, aby byla svobodná? A řemení divokého osla kdo rozvázal?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Jemuž jsem dal pustinu místo domu jeho, a místo příbytku jeho zemi slatinnou.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Posmívá se hluku městskému, a na křikání toho, kdož by jej honil, nic nedbá.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 To, což nachází v horách, jest pastva jeho; nebo toliko zeliny hledá.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Svolí-liž jednorožec, aby tobě sloužil, a u jeslí tvých aby nocoval?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Připřáhneš-liž provazem jednorožce k orání? Bude-liž vláčeti brázdy za tebou?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Zdaž se na něj ubezpečíš, proto že jest veliká síla jeho, a poručíš jemu svou práci?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Zdaž se jemu dověříš, že sveze semeno tvé, a na humno tvé shromáždí?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Ty-lis dal pávům křídlo pěkné, aneb péro čápu neb pstrosu?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 A že opouští na zemi vejce svá, ačkoli je v prachu osedí,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Nic nemysle, že by je noha potlačiti, aneb zvěř polní pošlapati mohla?
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Tak se zatvrzuje k mladým svým, jako by jich neměl; jako by neužitečná byla práce jeho, tak jest bez starosti.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Nebo nedal jemu Bůh moudrosti, aniž mu udělil rozumnosti.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Časem svým zhůru se vznášeje, posmívá se koni i jezdci jeho.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Zdaž ty dáti můžeš koni sílu? Ty-li ozdobíš šíji jeho řehtáním?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Zdali jej zastrašíš jako kobylku? Anobrž frkání chřípí jeho strašlivé jest.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Kopá důl, a pléše v síle své, vycházeje vstříc i zbroji.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Směje se strachu, aniž se leká, aniž ustupuje zpátkem před ostrostí meče,
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Ač i toul na něm chřestí, a blyští se dřevce a kopí.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 S hřmotem a s hněvem kopá zemi, aniž pokojně stojí k zvuku trouby.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Anobrž k zvuku trouby řehce, a zdaleka cítí boj, hluk knížat a prokřikování.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Zdali podlé rozumu tvého létá jestřáb, roztahuje křídla svá na poledne?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Zdali k rozkazu tvému zhůru se vznáší orlice, a vysoko se hnízdí?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Na skále přebývá, přebývá na špičaté skále jako na hradě,
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Odkudž hledá pokrmu, kterýž z daleka očima svýma spatřuje.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Ano i mladí její střebí krev, a kde těla mrtvá, tu i ona jest.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
