Jób 38
1 Tedy odpověděl Hospodin Jobovi z vichru, a řekl:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Kdož jest to, jenž zatemňuje radu řečmi neumělými?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Přepaš nyní jako muž bedra svá, a nač se tebe tázati budu, oznam mi.
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Kdes byl, když jsem zakládal zemi? Pověz, jestliže máš rozum.
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Kdo rozměřil ji, víš-li? Aneb kdo vztáhl pravidlo na ni?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Na čem podstavkové její upevněni jsou? Aneb kdo založil úhelný kámen její,
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 Když prozpěvovaly spolu hvězdy jitřní, a plésali všickni synové Boží?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Aneb kdo zavřel jako dveřmi moře, když vyšlo z života, a zjevilo se?
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 Když jsem mu položil oblak za oděv, a mrákotu místo plének jeho,
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 Když jsem jemu uložil úsudek svůj, přistaviv závory a dvéře,
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 I řekl jsem: Až potud vycházeti budeš, a dále nic, tu, pravím, skládati budeš dutí vlnobití svého.
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Zdaž jsi kdy za dnů svých rozkázal jitru? Ukázal-lis záři jitřní místo její,
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 Aby uchvacovala kraje země, a bezbožní aby z ní vymítáni byli?
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Tak aby proměnu přijímala jako vosk pečetní, oni pak aby nedlouho stáli jako roucho,
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 A aby bezbožným zbraňováno bylo světla jejich, a rámě vyvýšené zlámáno bylo?
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Přišel-lis až k hlubinám mořským? A u vnitřnosti propasti chodil-lis?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Jsou-li tobě zjeveny brány smrti? A brány stínu smrti viděl-lis?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Shlédl-lis širokosti země? Oznam, jestliže ji znáš všecku.
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Která jest cesta k obydlí světla, a které místo temností,
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 Že bys je pojal v meze jeho, poněvadž bys srozumíval stezkám domu jeho?
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Věděl-lis tehdáž, že jsi měl se naroditi, a počet dnů tvých jak veliký býti má?
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Přišel-lis až ku pokladům sněhu? A poklady krupobití viděl-lis,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Kteréž chovám k času ssoužení, ke dni bitvy a boje?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Kterými se cestami rozděluje světlo, kteréž rozhání východní vítr po zemi?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Kdo rozdělil povodní tok, a cestu blýskání hromovému,
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 Tak aby pršel déšť i na tu zemi, kdež není lidí, na poušť, kdež není člověka,
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 Aby zapájel místa planá a pustá, a k zrůstu přivodil trávu mladistvou?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Má-liž déšť otce? A kdo plodí krůpěje rosy?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Z čího života vychází mráz? A jíní nebeské kdo plodí?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 Až i vody jako v kámen se proměňují, a svrchek propasti zamrzá.
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Zdali zavázati můžeš rozkoše Kuřátek, aneb stahování Orionovo rozvázati?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Můžeš-li vyvoditi hvězdy polední v čas jistý, aneb Arktura s syny jeho povedeš-li?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Znáš-li řád nebes? Můžeš-li spravovati panování jejich na zemi?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Můžeš-li pozdvihnouti k oblaku hlasu svého, aby hojnost vod přikryla tebe?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Ty-liž vypustíš blýskání, aby vycházela? Zdaliž řeknou tobě: Aj teď jsme?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Kdo složil u vnitřnostech lidských moudrost? Aneb kdo dal rozumu stižitelnost?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Kdo vypravovati bude o nebesích moudře? A láhvice nebeské kdo nastrojuje,
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 Aby svlažená země zase stuhnouti mohla, a hrudy se v hromadě držely?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Honíš-liž ty lvu loupež? A hltavost lvíčat naplňuješ-liž,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 Když se stulují v peleších svých, ustavičně z skrýší číhajíce?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Kdo připravuje krkavci pokrm jeho, když mladí jeho k Bohu silnému volají, a toulají se sem i tam pro nedostatek pokrmu?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
