Jób 36
1 Zatím přidal Elihu, a řekl:
И Елиу продължавайки рече:
2 Postrp mne maličko, a oznámímť šíře; neboť mám ještě, co bych za Boha mluvil.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Vynesu smysl svůj zdaleka, a stvořiteli svému přivlastním spravedlnost.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 V pravdě, žeť ne budou lživé řeči mé; zdravě smýšlejícího máš mne s sebou.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Aj, Bůh silný mocný jest, aniž svých zamítá; silný jest, a srdce udatného.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Neobživuje bezbožného, chudým pak k soudu dopomáhá.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Neodvrací od spravedlivého očí svých, nýbrž s králi na stolici sází je na věky, i bývají zvýšeni.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Pakli by poutami sevříni byli, zapleteni jsouce provazy ssoužení:
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Tudy jim v známost uvodí hřích jejich, a že přestoupení jejich se ssilila.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 A tak otvírá sluch jejich, aby se napravili, anobrž mluví jim, aby se navrátili od nepravosti.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Uposlechnou-li a budou-li jemu sloužiti, stráví dny své v dobrém, a léta svá v potěšení.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Pakli neuposlechnou, od meče sejdou, a pozdychají bez umění.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Nebo kteříž jsou nečistého srdce, přivětšují hněvu, aniž k němu volají, když by je ssoužil.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Protož umírá v mladosti duše jejich, a život jejich s smilníky.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Vytrhuje, pravím, ssouženého z jeho ssoužení, a ty, jejichž sluch otvírá, v trápení.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 A tak by i tebe přenesl z prostředku úzkosti na širokost, kdež není stěsnění, a byl by pokojný stůl tvůj tukem oplývající.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Ale ty zasloužils, abys jako bezbožný souzen byl; soud a právo na tě dochází.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Jistě strach, aby tě neuvrhl Bůh u větší ránu, tak že by jakkoli veliká výplaty mzda, tebe nevyprostila.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Zdaliž by sobě co vážil bohatství tvého? Jistě ani nejvýbornějšího zlata, ani jakékoli síly neb moci tvé.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Nechvátejž tedy k noci, v kterouž odcházejí lidé na místo své.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Hleď, abys se neohlédal na marnost, zvoluje ji raději, nežli ssoužení.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Aj, Bůh silný nejvyšší jest mocí svou. Kdo jemu podobný učitel?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Kdo jemu vyměřil cestu jeho? Kdo jemu smí říci: Činíš nepravost?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Pamětliv buď raději, abys vyvyšoval dílo jeho, kteréž spatřují lidé,
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Kteréž, pravím, všickni lidé vidí, na něž člověk patří zdaleka.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Nebo Bůh silný tak jest veliký, že ho nemůžeme poznati, počet let jeho jest nevystižitelný.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 On zajisté vyvodí krůpěje vod, kteréž vylévají déšť z oblaků jeho,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Když se rozpouštějí oblakové, a kropí na mnohé lidi.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 (Anobrž vyrozumí-li kdo roztažení oblaků, a zvuku stánku jeho,
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Jak rozprostírá nad ním světlo své, aneb všecko moře přikrývá?
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Skrze ty věci zajisté tresce lidi, a též dává pokrmu hojnost.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Oblaky zakrývá světlo, a přikazuje mu ukrývati se za to, co je potkává.)
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Ohlašuje o něm zvuk jeho, též dobytek, a to hned, když pára zhůru vstupuje.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
