Jób 31
1 Smlouvu jsem učinil s očima svýma, a proč bych hleděl na pannu?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Nebo jaký jest díl od Boha s hůry, aneb dědictví od Všemohoucího s výsosti?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Zdaliž zahynutí nešlechetnému a pomsta zázračná činitelům nepravosti připravena není?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Zdaliž on nevidí cest mých, a všech kroků mých nepočítá?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Obíral-li jsem se s neupřímostí, a chvátala-li ke lsti noha má:
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 Nechť mne zváží na váze spravedlnosti, a přezví Bůh upřímost mou.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Uchýlil-li se krok můj s cesty, a za očima mýma odešlo-li srdce mé, a rukou mých chytila-li se jaká poškvrna:
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 Tedy co naseji, nechť jiný sní, a výstřelkové moji ať jsou vykořeněni.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Jestliže se dalo přivábiti srdce mé k ženě, a u dveří bližního svého činil-li jsem úklady:
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Nechť mele jinému žena má, a nad ní ať se schylují jiní.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Neboť jest to nešlechetnost, a nepravost odsudku hodná.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Oheň ten zajisté by až do zahynutí žral, a všecku úrodu mou vykořenil.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Nechtěl-li jsem státi k soudu s služebníkem svým aneb děvkou svou v rozepři jejich se mnou?
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 Nebo co bych činil, kdyby povstal Bůh silný? A kdyby vyhledával, co bych odpověděl jemu?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Zdali ten, kterýž mne v břiše učinil, neučinil i jeho? A ne sformoval nás hned v životě jeden a týž?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 Odepřel-li jsem žádosti nuzných, a oči vdovy jestliže jsem kormoutil?
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 A jedl-li jsem skyvu svou sám, a nejedl-li i sirotek z ní?
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 Poněvadž od mladosti mé rostl se mnou jako u otce, a od života matky své býval jsem vdově za vůdce.
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 Díval-li jsem se na koho, že by hynul, nemaje šatů, a nuzný že by neměl oděvu?
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 Nedobrořečila-li mi bedra jeho, že rounem beranů mých se zahřel?
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Opřáhl-li jsem na sirotka rukou svou, když jsem v bráně viděl pomoc svou:
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 Lopatka má od svých plecí nechť odpadne, a ruka má z kloubu svého ať se vylomí.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Nebo jsem se bál, aby mne Bůh nesetřel, jehož bych velebnosti nikoli neznikl.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Skládal-li jsem v zlatě naději svou, aneb hrudě zlata říkal-li jsem: Doufání mé?
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Veselil-li jsem se z toho, že bylo rozmnoženo zboží mé, a že ho množství nabyla ruka má?
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Hleděl-li jsem na světlost slunce svítícího, a na měsíc spanile chodící,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 Tak že by se tajně dalo svésti srdce mé, a že by líbala ústa má ruku mou?
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 I toť by byla nepravost odsudku hodná; neboť bych tím zapíral Boha silného nejvyššího.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Radoval-li jsem se z neštěstí toho, kterýž mne nenáviděl, a plésal-li jsem, když se mu zle vedlo?
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Nedopustilť jsem zajisté hřešiti ani ústům svým, abych zlořečení žádal duši jeho.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Jestliže neříkala čeládka má: Ó by nám dal někdo masa toho; nemůžeme se ani najísti?
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 Nebo vně nenocoval host, dvéře své pocestnému otvíral jsem.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Přikrýval-li jsem jako jiní lidé přestoupení svá, skrývaje v skrýši své nepravost svou?
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 A ač bych byl mohl škoditi množství velikému, ale pohanění rodů děsilo mne; protož jsem mlčel, nevycházeje ani ze dveří.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Ó bych měl toho, kterýž by mne vyslyšel. Ale aj, totoť jest znamení mé: Všemohoucí sám bude odpovídati za mne, a kniha, kterouž sepsal odpůrce můj.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Víť Bůh, nenosil-li bych ji na rameni svém, neotočil-li bych ji sobě místo koruny.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Počet kroků svých oznámil bych jemu, jako kníže přiblížil bych se k němu.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 Jestliže proti mně země má volala, tolikéž i záhonové její plakali,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 Jídal-li jsem úrody její bez peněz, a duši držitelů jejich přivodil-li jsem k vzdychání:
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Místo pšenice nechť vzejde trní, a místo ječmene koukol. Skonávají se slova Jobova.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
