Jób 20
1 Odpovídaje pak Zofar Naamatský, řekl:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Z příčiny té myšlení má k odpovídání tobě nutí mne, a to abych rychle učinil,
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Že kárání k zahanbení svému slyším, pročež duch můj osvícený nutí mne, aťbych odpovídal.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Zdaž nevíš o tom, že od věků, a jakž postavil Bůh člověka na zemi,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Plésání bezbožných krátké jest, a veselí pokrytce jen na chvílku?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Byť pak vstoupila až k nebi pýcha jeho, a hlava jeho oblaku by se dotkla,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Však jako lejno jeho na věky zahyne. Ti, kteříž jej vídali, řeknou: Kam se poděl?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Jako sen pomine, aniž ho naleznou; nebo uteče jako vidění noční.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Oko, kteréž ho vídalo, již ho nikdy neuzří, aniž více patřiti bude na něj místo jeho.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Synové jeho budou přízně u nuzných hledati, a ruce jeho musejí zase vraceti loupež svou.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Kosti jeho naplněny jsou hříchy mladosti jeho, a s ním v prachu lehnou.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 A ačkoli zlost sladne v ústech jeho, a chová ji pod jazykem svým;
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Kochá se v ní, a nepouští jí, ale zdržuje ji u prostřed dásní svých:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Však pokrm ten ve střevách jeho promění se; bude jako žluč hadů nejlítějších u vnitřnostech jeho.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Zboží nahltané vyvrátí, z břicha jeho Bůh silný je vyžene.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Jed hadů lítých ssáti bude, zabije ho jazyk ještěrčí.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Neuzří pramenů potoků a řek medu a másla.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Navrátí úsilé cizí, a nezažive ho, vedlé nátisku svého rozličného; nebude na ně vesel.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Nebo utiskal a opouštěl nuzné, dům zloupil a nestavěl ho.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Pročež nesezná nic pokojného v životě svém, aniž které nejrozkošnější své věci bude moci zachovati.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Nic mu nepozůstane z pokrmu jeho, tak že nebude míti, čím by se troštoval.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Byť pak i dovršena byla hojnost jeho, ssoužení míti bude; každá ruka trapiče oboří se na něj.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 By měl čím naplniti břicho své, dopustí na něj Bůh prchlivost hněvu svého, kterouž na něj dštíti bude i na pokrm jeho.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Když utíkati bude před zbrojí železnou, prostřelí ho lučiště ocelivé.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Střela vyňata bude z toulu a vystřelena, nadto meč pronikne žluč jeho; a když odcházeti bude, přikvačí jej hrůzy.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Všeliká neštěstí jsou polečena v skrýších jeho, zžíře jej oheň nerozdmýchaný, zle se povede i pozůstalému v stanu jeho.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Odkryjí nebesa nepravost jeho, a země povstane proti němu.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Rozptýlena bude úroda domu jeho, rozplyne se v den hněvu jeho.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Tenť jest podíl člověka bezbožného od Boha, to, pravím, dědictví vyrčené jemu od Boha silného.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
