Jób 19
1 Tedy odpověděv Job, řekl:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Dokudž trápiti budete duši mou, a dotírati na mne řečmi svými?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Již na desetkrát zhaněli jste mne, aniž se stydíte, že se zatvrzujete proti mně.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Ale nechť jest tak, že jsem zbloudil, při mně zůstane blud můj.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Jestliže se pak vždy proti mně siliti chcete, a obviňujíc mne, za pomoc sobě bráti proti mně potupu mou:
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Tedy vězte, že Bůh podvrátil mne, a sítí svou otáhl mne.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Nebo aj, volám-li pro nátisk, nemám vyslyšení; křičím-li, není rozsouzení.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Cestu mou zapletl tak, abych nikoli projíti nemohl, a stezky mé temnostmi zastřel.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Slávu mou se mne strhl, a sňal korunu s hlavy mé.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Zpodvracel mne všudy vůkol, abych zahynul, a vyvrátil jako strom naději mou.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Nadto zažžel proti mně prchlivost svou, a přičtl mne mezi nepřátely své.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Pročež přitáhše houfové jeho, učinili sobě ke mně cestu, a vojensky se položili okolo stanu mého.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Bratří mé ode mne vzdálil, a známí moji všelijak se mne cizí.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Opustili mne příbuzní moji, a známí moji zapomenuli se na mne.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Podruhové domu mého a děvky mé za cizího mne mají, cizozemec jsem před očima jejich.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Na služebníka svého volám, ale neozývá se, i když ho ústy svými pěkně prosím.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Dýchání mého štítí se manželka má, ačkoli pokorně jí prosím, pro dítky života mého.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Nadto i ti nejšpatnější pohrdají mnou; i když povstanu, utrhají mi.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 V ošklivost mne sobě vzali všickni rádcové moji, a ti, kteréž miluji, obrátili se proti mně.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 K kůži mé jako k masu mému přilnuly kosti mé, kůže při zubích mých toliko v cele zůstala.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Slitujte se nade mnou, slitujte se nade mnou, vy přátelé moji; nebo ruka Boží se mne dotkla.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Proč mi se protivíte tak jako Bůh silný, a masem mým nemůžte se nasytiti?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Ó kdyby nyní sepsány byly řeči mé, ó kdyby v knihu vepsány byly,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Anobrž rafijí železnou a olovem na věčnost na skále aby vyryty byly.
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Ačkoli já vím, že vykupitel můj živ jest, a že v den nejposlednější nad prachem se postaví.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 A ač by kůži mou i tělo červi zvrtali, však vždy v těle svém uzřím Boha.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Kteréhož já uzřím sobě, a oči mé spatří jej, a ne jiný, jakkoli zhynula ledví má u vnitřnosti mé.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ješto byste říci měli: I pročež ho trápíme? poněvadž základ dobré pře při mně se nalézá.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Bojte se meče, nebo pomsta za nepravosti jest meč, a vězte, žeť bude soud.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
