< Jób 17 >

1 Dýchání mé ruší se, dnové moji hynou, hrobu blízký jsem.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Jistě posměvači jsou u mne, a pro jejich mne kormoucení nepřichází ani sen na oči mé.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Postav mi, prosím, rukojmě za sebe; kdo jest ten, nechť mi na to ruky podá.
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Nebo srdce jejich přikryl jsi, aby nerozuměli, a protož jich nepovýšíš.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Kdož pochlebuje bližním, oči synů jeho zhynou.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Jistě vystavil mne za přísloví lidem, a za divadlo všechněm,
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Tak že pro žalost pošly oči mé, a oudové moji všickni stínu jsou podobni.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Užasnouť se nad tím upřímí, a však nevinný proti pokrytci vždy se zsilovati bude.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Přídržeti se bude, pravím, spravedlivý cesty své, a ten, jenž jest čistých rukou, posilní se více.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Tolikéž i vy všickni obraťte se, a poďte, prosím; neboť nenacházím mezi vámi moudrého.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Dnové moji pomíjejí, myšlení má mizejí, přemyšlování, pravím, srdce mého.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Noc mi obracejí v den, a světla denního ukracují pro přítomnost temností.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Abych pak čeho i očekával, hrob bude dům můj, ve tmě usteli ložce své. (Sheol h7585)
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 Jámu nazovu otcem svým, matkou pak a sestrou svou červy.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Kdež jest tedy očekávání mé? A kdo to, čím bych se troštoval, spatří?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Do skrýší hrobu sstoupí, poněvadž jest všechněm v prachu země odpočívati. (Sheol h7585)
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

< Jób 17 >