Kazatel 7
1 Lepší jest jméno dobré nežli mast výborná, a den smrti než den narození člověka.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Lépe jest jíti do domu zámutku, nežli jíti do domu hodování, pro dokonání každého člověka, a kdož jest živ, složí to v srdci svém.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Lepší jest horlení nežli smích; nebo zůřivá tvář polepšuje srdce.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Srdce moudrých v domě zámutku, ale srdce bláznů v domě veselí.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Lépe jest slyšeti žehrání moudrého, nežli aby někdo poslouchal písně bláznů.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Nebo jako praštění trní pod hrncem, tak smích blázna. A i to jest marnost.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Ssužování zajisté k bláznovství přivodí moudrého, a dar oslepuje srdce.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Lepší jest skončení věci nežli počátek její; lepší jest dlouho čekající nežli vysokomyslný.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Nebuď kvapný v duchu svém k hněvu; nebo hněv v lůnu bláznů odpočívá.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Neříkej: Čím jest to, že dnové první lepší byli nežli tito? Nebo bys se nemoudře na to vytazoval.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Dobrá jest moudrost s statkem, a velmi užitečná těm, kteříž vidí slunce;
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Nebo v stínu moudrosti a v stínu stříbra odpočívají. A však přednější jest umění moudrosti, přináší život těm, kdož ji mají.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Hleď na skutky Boží. Nebo kdo může zpřímiti to, což on zkřivil?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 V den dobrý užívej dobrých věcí, a v den zlý buď bedliv; nebo i to naproti onomu učinil Bůh z té příčiny, aby nenalezl člověk po něm ničeho.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Všecko to viděl jsem za dnů marnosti své: Bývá spravedlivý, kterýž hyne s spravedlností svou; tolikéž bývá bezbožný, kterýž dlouho živ jest v zlosti své.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Nebývej příliš spravedlivý, aniž buď příliš moudrý. Proč máš na zkázu přicházeti?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Nebuď příliš starostlivý, aniž bývej bláznem. Proč máš umírati dříve času svého?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Dobréť jest, abys se onoho přídržel, a tohoto se nespouštěl; nebo kdo se bojí Boha, ujde všeho toho.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Moudrost posiluje moudrého nad desatero knížat, kteříž jsou v městě.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Není zajisté člověka spravedlivého na zemi, kterýž by činil dobře a nehřešil.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Také ne ke všechněm slovům, kteráž mluví lidé, přikládej mysli své, poněvadž nemáš dbáti, by i služebník tvůj zlořečil tobě.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Neboť ví srdce tvé, že jsi i ty častokrát zlořečil jiným.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Všeho toho zkusil jsem moudrostí, a řekl jsem: Budu moudrým, ale moudrost vzdálila se ode mne.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Což pak vzdálené a velmi hluboké jest, kdož to najíti může?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Všecko jsem přeběhl myslí svou, abych poznal a vyhledal, i vynalezl moudrost a rozumnost, a abych poznal bezbožnost, bláznovství a nemoudrost i nesmyslnost.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 I našel jsem věc hořčejší nad smrt, ženu, jejíž srdce tenata, a ruce její okovy. Kdož se líbí Bohu, zachován bývá od ní, ale hříšník bývá od ní jat.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Pohleď, to jsem shledal, (praví kazatel), jedno proti druhému stavěje, abych nalezl umění,
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Čeho pak přesto hledala duše má, však jsem nenalezl: Muže jednoho z tisíce našel jsem, ale ženy mezi tolika jsem nenalezl.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Obzvláštně pohleď i na to, což jsem nalezl: Že učinil Bůh člověka dobrého, ale oni následovali smyšlínek rozličných.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
