Psalmi 73
1 Psalam. Asafov Kako je dobar Bog čestitima, Bog onima koji su čista srca!
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 A meni umalo noge ne posrnuše, zamalo koraci ne okliznuše,
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 jer zločincima zavidjeh motreći sreću grešnika.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Nikakvu patnju ne snose, pretilo je tijelo njihovo.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Ne žive u mukama smrtnika, ljudske ih nevolje ne biju.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Stoga je oholost ogrlica vratu njihovu, a nasilje haljina koja ih pokriva.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Iz pretila srca izlazi opakost njihova, srca im se prelijevaju ispraznim tlapnjama.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Podsmjehuju se i zlobno govore, nasiljem prijete odozgo.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Ustima na nebo nasrću, a jezik se njihov obara na zemlju.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Zato moj narod za njima leti i srče obilne vode
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 pa veli: “Kako da dozna Bog? Spoznaje li Svevišnji?”
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Eto, takvi su grešnici: uvijek spokojni, bogatstvo zgrću.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Jesam li, dakle, samo ja uzalud čuvao srce čisto i u nedužnosti prao ruke
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 kad sam primao udarce svaki dan i kaznu jutro za jutrom?
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Da sam kazao: “Govorit ću kao i oni”, izdao bih rod sinova tvojih.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 Promišljah tada da bih spoznao: al' mi se učini mučno u očima mojim
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 sve dok ne nađoh ulaz u Božje svetinje pa prozreh kakav im je svršetak.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Zaista, na klizavu stazu ti ih postavljaš, u propast ih obaraš.
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Kako učas propadoše, nestaše, užas ih izjede!
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Kao što čovjek prezire san kad se probudi, tako ćeš, Gospode, prezreti lik im kada ustaneš.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Kad mi duša bijaše ojađena, a bubrezi probodeni,
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 bezumnik bijah bez razbora, k'o živinče pred tobom.
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Al' ću odsad uvijek biti s tobom, jer ti prihvati desnicu moju:
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 vodit ćeš me po naumu svojem da me zatim uzmeš u slavu svoju.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Koga ja imam u nebu osim tebe? Kad sam s tobom, ne veselim se zemlji.
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Malaksalo mi tijelo i srce: okrilje srca moga, i baštino moja, o Bože, dovijeka!
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Doista, propast će oni koji se udaljuju od tebe, istrebljuješ svakog tko ti se iznevjeri.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 A meni je milina biti u Božjoj blizini, imati sklonište svoje u Jahvi. Pripovijedat ću sva tvoja djela na vratima Kćeri sionske.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
