Psalmi 69
1 Zborovođi. Po napjevu “Ljiljani”. Davidov. Spasi me, Bože: vode mi dođoše do grla!
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 U duboko blato zapadoh i nemam kamo nogu staviti; u duboku tonem vodu, pokrivaju me valovi.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Iznemogoh od vikanja, grlo mi je promuklo, oči mi klonuše Boga mog čekajuć'.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Brojniji su od vlasi na glavi mojoj oni koji me mrze nizašto. Tvrđi su od kostiju mojih oni što mi se nepravedno protive: zar mogu vratiti što nisam oteo?
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Bože, ti znadeš bezumnost moju, moji ti grijesi nisu sakriti.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Nek' se ne postide zbog mene koji se u te uzdaju, Gospode, Jahve nad Vojskama! Neka se ne posrame zbog mene koji traže tebe, Bože Izraelov!
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Jer zbog tebe podnesoh pogrdu, i stid mi pokri lice.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Tuđinac postadoh braći i stranac djeci majke svoje.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Jer me izjela revnost za Dom tvoj i poruge onih koji se rugaju tebi padoše na me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Dušu sam postom mučio, okrenulo mi se u ruglo.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Uzeh kostrijet za haljinu, i postah im igračka.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Koji sjede na vratima protiv mene govore, vinopije mi rugalice poju.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 No tebi se molim, Jahve, u vrijeme milosti, Bože; po velikoj dobroti svojoj ti me usliši po svojoj vjernoj pomoći!
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Izvuci me iz blata da ne potonem, od onih koji me mrze izbavi me - iz voda dubokih.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Nek' me ne pokriju valovi, nek' me ne proguta dubina, nek' bezdan ne zatvori usta nada mnom!
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Usliši me, Jahve, jer je dobrostiva milost tvoja, po velikom milosrđu pogledaj na me!
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Ne sakrivaj lica pred slugom svojim; jer sam u stisci, usliši me brzo!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Približi se duši mojoj i spasi je; zbog dušmana mojih oslobodi me!
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ti mi znadeš porugu, stid i sramotu, pred tvojim su očima svi koji me muče.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Ruganje mi slomilo srce i klonuh; čekao sam da se tko sažali nada mnom, ali ga ne bi; i da me tko utješi, ali ga ne nađoh.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 U jelo mi žuči umiješaše, u mojoj me žeđi octom napojiše.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Nek' im stol bude zamka, a žrtvene gozbe stupica!
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Nek' im potamne oči da ne vide, nek' im bokovi zasvagda oslabe!
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Izlij na njih ljutinu, žar tvoga gnjeva nek' ih zahvati!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Njihova kuća nek' opusti, u njihovu šatoru nek' nitko ne stanuje!
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Jer su progonili koga ti pokara, bol povećaše onomu koga ti rani.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Na njihovu krivnju krivnju još dodaj, ne opravdali se pred tobom!
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Nek' budu izbrisani iz knjige živih, među pravednike neka se ne broje!
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 A ja sam jadnik i bolnik - nek' me štiti tvoja pomoć, o Bože!
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Božje ću ime hvaliti popijevkom, hvalit ću ga zahvalnicom.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 Bit će to milije Jahvi no bik žrtveni, milije nego junac s papcima i rozima.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Gledajte, ubogi, i radujte se, nek' vam oživi srce, svima koji Boga tražite.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Jer siromahe Jahve čuje, on ne prezire sužanja svojih.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Neka ga hvale nebesa i zemlja, mora i sve što se u njima miče.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Jer Bog će spasiti Sion - on će sagradit' gradove Judine - tu će oni stanovat', imati baštinu.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Baštinit će ga potomci slugu njegovih; prebivat će u njemu oni što ljube ime Božje.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
