Psalmi 104
1 Blagoslivljaj Jahvu, dušo moja, Jahve, Bože moj, silno si velik! Odjeven veličanstvom i ljepotom,
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 svjetlošću ogrnut kao plaštem! Nebo si razapeo kao šator,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 na vodama sagradio dvorove svoje. Od oblaka praviš kola svoja, na krilima vjetrova putuješ.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Vjetrove uzimaš za glasnike, a žarki oganj za slugu svojega.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Zemlju si stavio na stupove njene: neće se poljuljati u vijeke vjekova,
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 pokrio si je vodama bezdanim k'o haljinom, iznad bregova stajahu vode;
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 na tvoju se prijetnju povukoše, od tvoje grmljavine zadrhtaše.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Bregovi se digoše, doline spustiše na mjesto koje si im odredio.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Odredio si granicu koju ne smiju prijeći, da opet ne pokriju zemlju.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Izvore svraćaš u potoke što žubore među brdima.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Oni poje sve živine poljske, divlji magarci žeđ gase u njima.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Uz njih se gnijezde ptice nebeske i pjevaju među granama.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Ti natapaš bregove iz dvorova svojih, zemlja se nasićuje plodom tvojih ruku.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Ti daješ te niče trava za stoku i bilje na korist čovjeku da izvede kruh iz zemlje
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 i vino što razvedruje srce čovječje; da uljem lice osvježi i da kruh okrijepi srce čovjeku.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Stabla se Jahvina napajaju hranom, cedri libanonski koje on zasadi.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Ondje se ptice gnijezde, u čempresu dom je rodin.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Visoki bregovi daju kozorogu a pećine jazavcu sklonište.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Ti si stvorio mjesec da označuje vremena i sunce znade kada ima zaći.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Kad razastreš tmine i noć se spusti, tad se šuljaju u njoj životinje šumske.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Lavići riču za plijenom i od Boga hranu traže.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Kad sunce ograne, nestaju i liježu na ležaje.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Tad čovjek izlazi na dnevni posao i na rad do večeri.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Kako su brojna tvoja djela, o Jahve! Sve si to mudro učinio: puna je zemlja stvorenja tvojih.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Eno mora, velika i široka, u njemu vrve gmazovi bez broja, životinje male i velike.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Onud prolaze nemani, Levijatan kojeg stvori da se igra u njemu.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 I sva ova bića željno čekaju da ih nahraniš na vrijeme.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Daješ li im, tada sabiru: otvaraš li ruku, nasite se dobrima.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Sakriješ li lice svoje, tad se rastuže; ako dah im oduzmeš, ugibaju i opet se u prah vraćaju.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Pošalješ li dah svoj, opet nastaju, i tako obnavljaš lice zemlje.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Neka dovijeka traje slava Jahvina: nek' se raduje Jahve u djelima svojim!
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 On pogleda zemlju i ona se potrese, dotakne bregove, oni se zadime.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Pjevat ću Jahvi dokle god živim, svirat ću Bogu svome dokle god me bude.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Bilo mu milo pjevanje moje! Ja ću se radovati u Jahvi.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Nek' zločinci sa zemlje nestanu i bezbožnika nek' više ne bude! Blagoslivljaj Jahvu, dušo moja! Aleluja!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
