< Mudre Izreke 6 >
1 Sine moj, kad jamčiš bližnjemu svojem i daš svoju ruku drugome,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 vezao si se vlastitim usnama, uhvatio se riječima svojih usta;
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 učini onda ovo, sine moj: oslobodi se! Jer si dopao u ruke bližnjemu svojemu; idi, baci se preda nj i salijeći bližnjega svoga.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Ne daj sna svojim očima ni drijema svojim vjeđama;
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 otmi se kao gazela iz mreže i kao ptica iz ruku ptičaru.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Idi k mravu, lijenčino, promatraj njegove pute i budi mudar:
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 on nema vođe, nadzornika, ni nadstojnika,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 ljeti se sebi brine za hranu i prikuplja jelo u doba žetve.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 A ti, dokle ćeš, lijenčino, spavati? Kad ćeš se dići oda sna svoga?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Još malo odspavaj, još malo odrijemaj, još malo podvij ruke za počinak
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 i doći će tvoje siromaštvo kao skitač i tvoja oskudica kao oružanik.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Nevaljalac i opak čovjek hodi s lažljivim ustima;
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 namiguje očima, lupka nogama, pokazuje prstima;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 prijevare su mu u srcu, snuje zlo u svako doba, zameće svađe.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Zato će mu iznenada doći propast, i učas će se slomiti i neće mu biti lijeka.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Šest je stvari koje Gospod mrzi, a sedam ih je gnusoba njegovu biću:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 ohole oči, lažljiv jezik, ruke koje prolijevaju krv nevinu,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 srce koje smišlja grešne misli, noge koje hitaju na zlo,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 lažan svjedok koji širi laži, i čovjek koji zameće svađe među braćom.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Sine moj, čuvaj zapovijedi oca svoga i ne odbacuj nauka matere svoje.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Priveži ih sebi na srce zauvijek, ovij ih oko svoga grla;
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 da te vode kada hodiš, da te čuvaju kada spavaš i da te razgovaraju kad se probudiš.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Jer je zapovijed svjetiljka, pouka je svjetlost, opomene stege put su života;
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 da te čuvaju od zle žene, od laskava jezika tuđinke.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Ne poželi u svom srcu njezine ljepote i ne daj da te osvoji trepavicama svojim,
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 jer bludnici dostaje i komad kruha, dok preljubnica lovi dragocjeni život.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Može li tko nositi oganj u njedrima a da mu se odjeća ne upali?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Može li tko hoditi po živom ugljevlju a svojih nogu da ne ožeže?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Tako biva onomu tko ide k ženi svoga bližnjega: neće ostati bez kazne tko god se nje dotakne.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Ne sramote li lupeža sve ako je krao da gladan utoli glad:
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 uhvaćen, on sedmerostruko vraća i plaća svim imanjem kuće svoje.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Nerazuman je, dakle, tko se upušta s preljubnicom; dušu svoju gubi koji tako čini.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Bruke i sramote dopada i rug mu se nikad ne briše.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Jer bijesna je ljubomornost u muža: on ne zna za milost u osvetni dan;
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 ne pristaje ni na kakav otkup i ne prima ma kolike mu darove dao.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.