Mudre Izreke 17
1 Bolji je zalogaj suha kruha s mirom nego sa svađom kuća puna žrtvene pečenke.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Razuman sluga vlada nad sinom sramotnim i s braćom će dijeliti baštinu.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Taljika je za srebro i peć za zlato, a srca iskušava Jahve sam.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Zločinac rado sluša usne prijevarne, i lažac spremno prisluškuje pogubnu jeziku.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Tko se ruga siromahu, podruguje se Stvoritelju njegovu, i tko se veseli nesreći, ne ostaje bez kazne.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Unuci su vijenac starcima, a sinovima ures oci njihovi.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Ne dolikuje budali uzvišena besjeda, a još manje odličniku usne lažljive.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Dar je čarobni kamen u očima onoga koji ga daje: kamo se god okrene, uspijeva.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Tko prikriva prijestup, traži ljubav, a tko glasinu širi, razgoni prijatelje.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Razumna se ukor jače doima nego bezumna stotina udaraca.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Opak čovjek ide samo za zlom, ali se okrutan glasnik šalje na nj.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Bolje je nabasati na medvjedicu kojoj ugrabiše mlade nego na bezumnika u njegovoj ludosti.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Tko dobro zlom uzvraća neće ukloniti nesreću od doma svojeg.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Zametnuti svađu isto je kao pustiti poplavu: stoga prije nego svađa izbije, udalji se!
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Tko opravdava krivoga i tko osuđuje pravoga, obojica su mrski Jahvi.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Čemu novac u ruci bezumnomu? Da njime mudrost kupi, kad nema razbora!
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Prijatelj ljubi u svako vrijeme, a u nevolji i bratom postaje.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Nerazuman čovjek daje ruku i jamči pred svojim bližnjim.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Grijeh ljubi tko ljubi svađu, i tko visoko diže svoja vrata, traži propast.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Opak srcem ne nalazi sreće, i komu je jezik zao, zapada u nesreću.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Tko rodi bezumna, na tugu mu je; a nije veseo ni otac budale.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Veselo je srce izvrstan lijek, a neveseo duh suši kosti.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Opaki prima dar iz njedara da bi iskrivio putove pravici.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Razuman ima mudrost pred sobom, a bezumniku su oči na kraj zemlje.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Briga je ocu bezuman sin i žalost roditeljki svojoj.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Ne valja kažnjavati pravednika, a nije pravo ni tući odličnike.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Tko usteže svoje riječi, razumije mudrost, i razuman je čovjek mirna duha.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 I luđak se smatra mudrim kada šuti i razumnim kad susteže svoje usne.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
