Mudre Izreke 14
1 Ženska mudrost sagradi kuću, a ludost je rukama razgrađuje.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Tko živi s poštenjem, boji se Jahve, a tko ide stranputicom, prezire ga.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 U luđakovim je ustima šiba za oholost njegovu, a mudre štite vlastite usne.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Gdje nema volova, prazne su jasle, a obilna je žetva od snage bikove.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Istinit svjedok ne laže, a krivi svjedok širi laž.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Podsmjevač traži mudrost i ne nalazi je, a razumni lako dolazi do znanja.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Idi od čovjeka bezumna jer nećeš upoznati usne što zbore znanje.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Mudrost je pametna čovjeka u tom što pazi na svoj put, a bezumnička ludost prijevara je.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Luđacima je grijeh šala, a milost je Božja s poštenima.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Srce poznaje svoj jad, i veselje njegovo ne može dijeliti nitko drugi.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Dom opakih propast će, a šator će pravednika procvasti.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Neki se put učini čovjeku prav, a na koncu vodi k smrti.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 I u smijehu srce osjeća bol, a poslije veselja dolazi tuga.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Otpadnik se siti svojim prestupcima, a dobar čovjek svojim radom.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Glupan vjeruje svakoj riječi, a pametan pazi na korak svoj.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mudar se boji i oda zla se uklanja, a bezuman se raspaljuje i bez straha je.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Nagao čovjek čini ludosti, a razborit ih podnosi.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Glupaci baštine ludost, a mudre ovjenčava znanje.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Zli padaju ničice pred dobrima i opaki pred vratima pravednikovim.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 I svom prijatelju mrzak je siromah, a bogataš ima mnogo ljubitelja.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Griješi tko prezire bližnjega svoga, a blago onomu tko je milostiv ubogima.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Koji snuju zlo, ne hode li stranputicom, a zar nisu dobrota i vjernost s onima koji snuju dobro?
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 U svakom trudu ima probitka, a pusto brbljanje samo je na siromaštvo.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Mudrima je vijenac bogatstvo njihovo, a bezumnima kruna - njihova ludost.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Istinit svjedok izbavlja duše, a tko laži širi, taj je varalica.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 U strahu je Gospodnjem veliko pouzdanje i njegovim je sinovima utočište.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Strah Gospodnji izvor je života: on izbavlja od zamke smrti.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Mnoštvo je naroda ponos kralju, a bez puka knez propada.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Tko se teško srdi, velike je razboritosti, a nabusit duhom pokazuje ludost.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Mirno je srce život tijelu, a ljubomor je gnjilež u kostima.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Tko tlači siromaha huli na stvoritelja, a časti ga tko je milostiv ubogomu.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Opaki propada zbog vlastite pakosti, a pravednik i u samoj smrti nalazi utočište.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 U razumnu srcu mudrost počiva, a što je u bezumnome, to se i pokaže.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Pravednost uzvisuje narod, a grijeh je sramota pucima.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Kralju je mio razborit sluga, a na sramotna se srdi.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
