Marko 4
1 I poče opet poučavati uz more. I zgrnu se k njemu silan svijet te on uđe u lađu i sjede na moru, a sve ono mnoštvo bijaše uz more, na kopnu.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 Poučavao ih je u prispodobama mnogočemu. Govorio im u pouci:
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 “Poslušajte! Gle, iziđe sijač sijati.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 I dok je sijao, poneko zrno pade uz put, dođoše ptice i pozobaše ga.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Neko opet pade na kamenito tlo gdje nemaše dosta zemlje. Odmah izniknu jer nemaše duboke zemlje.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 Ali kad ogranu sunce, izgorje; i jer nemaše korijenja, osuši se.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Neko opet pade u trnje i trnje uzraste i uguši ga te ploda ne donese.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 Neko napokon pade u dobru zemlju i dade plod, razraste se i razmnoži, te donese: jedno tridesetostruko, jedno šezdesetostruko, jedno stostruko.”
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 I doda: “Tko ima uši da čuje, neka čuje!”
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Kad bijaše nasamo, oni oko njega zajedno s dvanaestoricom pitahu ga o prispodobama.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 I govoraše im: “Vama je dano otajstvo kraljevstva Božjega, a onima vani sve biva u prispodobama:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 da gledaju, gledaju - i ne vide, slušaju, slušaju - i ne razumiju, da se ne obrate pa da im se otpusti.”
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 I kaže im: “Zar ne znate tu prispodobu? Kako ćete onda razumjeti prispodobe uopće?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 Sijač sije Riječ.
Сеячът сее словото.
15 Oni uz put, gdje je Riječ posijana, jesu oni kojima, netom čuju, odmah dolazi Sotona i odnosi Riječ u njih posijanu.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Zasijani na tlo kamenito jesu oni koji kad čuju Riječ, odmah je s radošću prime,
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 ali nemaju u sebi korijena, nego su nestalni: kad nastane nevolja ili progonstvo zbog Riječi, odmah se sablazne.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 A drugi su oni u trnje zasijani. To su oni koji poslušaju Riječ,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 ali nadošle brige vremenite, zavodljivost bogatstva i ostale požude uguše Riječ te ona ostane bez ploda. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 A zasijani na dobru zemlju jesu oni koji čuju i prime Riječ te urode: tridesetostruko, šezdesetostruko, stostruko.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 I govoraše im: “Unosi li se svjetiljka da se pod posudu stavi ili pod postelju? Zar ne da se stavi na svijećnjak?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 Ta ništa nije zastrto, osim zato da se očituje; i ništa skriveno, osim zato da dođe na vidjelo!
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Ima li tko uši da čuje, neka čuje.”
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 I govoraše im: “Pazite što slušate. Mjerom kojom mjerite mjerit će vam se. I nadodat će vam se.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Doista, onomu tko ima dat će se, a onomu tko nema oduzet će se i ono što ima.”
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 I govoraše im: “Kraljevstvo je Božje kao kad čovjek baci sjeme u zemlju.
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 Spavao on ili bdio, noću i danju sjeme klija i raste - sam ne zna kako;
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 zemlja sama od sebe donosi plod: najprije stabljiku, onda klas i napokon puno zrnja na klasu.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 A čim plod dopusti, brže se on laća srpa jer eto žetve.”
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 I govoraše: “Kako da prispodobimo kraljevstvo nebesko ili u kojoj da ga prispodobi iznesemo?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 Kao kad se gorušičino zrno posije u zemlju. Manje od svega sjemenja na zemlji,
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 jednoć posijano, naraste i postane veće od svega povrća pa potjera velike grane te se pod sjenom njegovom gnijezde ptice nebeske.”
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 Mnogim takvim prispodobama navješćivaše im Riječ, kako već mogahu slušati.
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 Bez prispodobe im ne govoraše, a nasamo bi svojim učenicima sve razjašnjavao.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 Uvečer istoga dana kaže im: “Prijeđimo prijeko!”
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 Oni otpuste mnoštvo i povezu Isusa kako već bijaše u lađi. A pratile su ga i druge lađe.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 Najednom nasta žestoka oluja, na lađu navale valovi te su je već gotovo napunili.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 A on na krmi spavaše na uzglavku. Probude ga i kažu mu: “Učitelju! Zar ne mariš što ginemo?”
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 On se probudi, zaprijeti vjetru i reče moru: “Utihni! Umukni!” I smiri se vjetar i nasta velika utiha.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 Tada im reče: “Što ste bojažljivi? Kako nemate vjere?”
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 Oni se silno prestrašiše pa se zapitkivahu: “Tko li je ovaj da mu se i vjetar i more pokoravaju?”
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
