Job 41
1 Zar loviš Levijatana udicom? Zar ćeš mu jezik zažvalit' užetom?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Zar mu nozdrve trskom probost' možeš ili mu kukom probiti vilicu?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Hoće li te on preklinjat' za milost, hoće li s tobom blago govoriti?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 I zar će s tobom savez on sklopiti da sveg života tebi sluga bude?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Hoćeš li se s njim k'o s pticom poigrat' i vezat' ga da kćeri razveseliš?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Hoće li se za nj cjenkati ribari, među sobom podijelit' ga trgovci?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Možeš li kopljem njemu kožu izbost ili glavu mu probiti ostima?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Podigni de ruku svoju na njega: za boj se spremi - bit će ti posljednji!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Zalud je nadu u njega gojiti, na pogled njegov čovjek već pogiba.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Junaka nema da njega razdraži, tko će mu se u lice suprotstavit'?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Tko se sukobi s njim i živ ostade? Pod nebesima tog čovjeka nema!
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Prešutjet neću njegove udove, ni silnu snagu, ni ljepotu stasa.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Tko mu smije razodjenut' odjeću, tko li kroz dvostruk prodrijeti mu oklop?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Tko će mu ralje rastvorit' dvokrilne kad strah vlada oko zubi njegovih?
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Hrbat mu je od ljuskavih štitova, zapečaćenih pečatom kamenim.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Jedni uz druge tako se sljubiše da među njima dah ne bi prošao.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Tako su čvrsto slijepljeni zajedno: priljubljeni, razdvojit' se ne mogu.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Kad kihne, svjetlost iz njega zapršti, poput zorinih vjeđa oči su mu.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Zublje plamsaju iz njegovih ralja, iskre ognjene iz njih se prosiplju.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Iz nozdrva mu sukljaju dimovi kao iz kotla što kipi na vatri.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Dah bi njegov zapalio ugljevlje, jer mu iz ralja plamenovi suču.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 U šiji leži sva snaga njegova, a ispred njega užas se prostire.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Kad se ispravi, zastrepe valovi i prema morskoj uzmiču pučini.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Poput pećine srce mu je tvrdo, poput mlinskoga kamena otporno.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Pregibi tusta mesa srasli su mu, čvrsti su kao da su saliveni.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Zgodi li ga mač, od njeg se odbije, tako i koplje, sulica i strijela.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Poput slame je za njega željezo, mjed je k'o drvo iscrvotočeno.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 On ne uzmiče od strelice s luka, stijenje iz praćke na nj k'o pljeva pada.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 K'o slamčica je toljaga za njega, koplju se smije kad zazviždi nad njim.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Crepovlje oštro ima na trbuhu i blato njime ore k'o drljačom.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Pod njim vrtlog sav k'o lonac uskipi, uspjeni more k'o pomast u kotlu.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Za sobom svijetlu ostavlja on brazdu, regbi, bijelo runo bezdan prekriva.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Ništa slično na zemlji ne postoji i niti je tko tako neustrašiv.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 I na najviše on s visoka gleda, kralj je svakome, i najponosnijim.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
