Job 39
1 Znaš li kako se legu divokoze? Vidje li kako se mlade košute?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Izbroji li koliko nose mjeseci, znaš li u koje doba se omlade?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Sagnuvši se, polegu lanad svoju i breme usred pustinje odlažu,
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 a kad im porod ojača, poraste, ostave ga i ne vraćaju mu se.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Tko dade divljem magarcu slobodu i tko to oglav skinu njemu s glave?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 U zavičaj mu dadoh ja pustinju i polja slana da ondje živuje.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Buci gradova on se podruguje i ne sluša goničevih povika.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Luta brdima, svojim pašnjacima, u potrazi za zeleni svakakvom.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Možeš li slugom učinit' bivola, zadržat' ga noć jednu za jaslama?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Možeš li njega za brazdu prikovat' da ralo vuče po docima tvojim?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Možeš li se osloniti na njega jer je njegova snaga prevelika i prepustit' mu težak svoj posao?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Misliš li tebi da će se vratiti i na gumno ti dotjerati žito?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Krilima svojim noj trepće radosno, iako krila oskudnih i perja.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 On svoja jaja na zemlji ostavlja, povjerava ih pijesku da ih grije,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 ne mareć' što ih zgazit' može noga ili nekakva divlja zvijer zgnječiti.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 S nojićima k'o s tuđima postupa; što mu je trud zaludu, on ne mari.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Jer Bog je njega lišio pameti, nije mu dao nikakva razbora.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Ali kada na let krila raširi, tada se ruga konju i konjaniku.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Zar si ti konja obdario snagom zar si mu ti vrat grivom ukrasio?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Zar ti činiš da skače k'o skakavac, da u strah svakog nagoni hrzanjem?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Kopitom zemlju veselo raskapa, neustrašivo srlja na oružje.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Strahu se ruga, ničeg se ne boji, ni pred mačem uzmaknuti neće.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Na sapima mu zvekeće tobolac, koplje sijeva i ubojna sulica.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Bijesan i nestrpljiv guta prostore; kad rog zasvira, tko će ga zadržat':
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 na svaki zvuk roga on zarže: Ha! Izdaleka on ljuti boj već njuši, viku bojnu i poklič vojskovođa.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Zar po promislu tvojem lijeće soko i prema jugu krila svoja širi?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Zar se na nalog tvoj diže orao i vrh timora gnijezdo sebi vije?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Na litici on stanuje i noćÄi, na grebenima vrleti visokih.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Odatle na plijen netremice vreba, oči njegove vide nadaleko.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Krvlju se hrane njegovi orlići; gdje je ubijenih, tamo je i on.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
