Job 37
1 Da, od toga i moje srce drhti i s mjesta svoga iskočiti hoće.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Čujte, čujte gromor glasa njegova, tutnjavu što mu iz usta izlazi.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Gle, munja lijeće preko cijelog neba - i sijevne blijesak s kraja na kraj zemlje -
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 iza nje silan jedan glas se ori: to On gromori glasom veličajnim. Munje mu lete, nitko ih ne priječi, tek što mu je glas jednom odjeknuo.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Da, Bog gromori glasom veličajnim, djela velebna, neshvatljiva stvara.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Kad snijegu kaže: 'Zasniježi po zemlji!' i pljuskovima: 'Zapljuštite silno!'
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 svakom čovjeku zapečati ruke da svi njegovo upoznaju djelo.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 U brlog se tad zvijeri sve uvuku i na svojem se šćućure ležaju.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 S južne se strane podiže oluja, a studen vjetri sjeverni donose.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Već led od daha Božjega nastaje i vodena se kruti površina.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 I opet vodom puni on oblake, i sijevat' stanu oblaci munjama;
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 kruže posvuda po volji njegovoj, što im naloži, to će izvršiti na licu cijelog kruga zemaljskoga.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Šalje ih - ili da kazni narode, ili da ih milosrđem obdari.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Poslušaj ovo, Jobe, umiri se i promotri djela Božja čudesna.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Znaš li kako Bog njima zapovijeda, kako munju iz oblaka svog pušta?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Znaš li o čem vise gore oblaci? Čudesna to su znanja savršenog.
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Kako ti gore od žege haljine u južnom vjetru kad zemlja obamre?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Zar si nebesa s njim ti razapeo, čvrsta poput ogledala livenog?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 DÓe naputi me što da mu kažemo: zbog tmine se ne snalazimo više.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Zar ćeš mu reći: 'Hoću govoriti'? Ili na propast vlastitu pristati?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Tko, dakle, može u svjetlost gledati na nebesima što se sja blistavo kada oblake rastjeraju vjetri?
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Sa sjevera k'o zlato je bljesnulo: veličanstvom strašnim Bog se odjenu!
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Da, Svesilnog doseći ne možemo, neizmjeran je u moći i sudu, velik u pravdi, nikog on ne tlači.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Zato ljudi svi neka ga se boje! Na mudrost oholu on i ne gleda!”
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
