Job 33
1 Čuj dakle, Jobe, što ću ti kazati, prikloni uho mojim besjedama.
Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Evo, usta sam svoja otvorio, a jezik riječi pod nepcem mi stvara.
Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Iskreno će ti zborit' srce moje, usne će čistu izreći istinu.
Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 TÓa i mene je duh Božji stvorio, dah Svesilnoga oživio mene.
Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ako uzmogneš, ti me opovrgni; spremi se da se suprotstaviš meni!
Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
6 Gle, kao i ti, i ja sam pred Bogom, kao i ti, od gline bjeh načinjen;
Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 zato ja strahom tebe motrit' neću, ruka te moja neće pritisnuti.
Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Dakle, na moje uši rekao si - posve sam jasno tvoje čuo riječi:
Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 'Nedužan sam i bez ikakva grijeha; prav sam i nema krivice na meni.
Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
10 Al' On izlike protiv mene traži i za svojeg me drži dušmanina.
Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Noge je moje u klade metnuo, nad svakim mojim on pazi korakom.'
Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ovdje, kažem ti, u pravu ti nisi, jer s Bogom čovjek mjerit' se ne može.
Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Pa zašto s njime zamećeš prepirku što ti na svaku riječ ne odgovara?
Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Bog zbori nama jednom i dva puta, al' čovjek na to pažnju ne obraća.
Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
15 U snovima, u viđenjima noćnim, kada san dubok ovlada ljudima i na ležaju dok tvrdo snivaju,
В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 tad on govori na uho čovjeku i utvarama plaši ga jezivim
Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 da ga od djela njegovih odvrati, da u čovjeku obori oholost,
За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
18 da dušu njegovu spasi od jame i život mu od puta u Podzemlje.
Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
19 Bolešću on ga kara na ležaju kad mu se kosti tresu bez prestanka,
Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
20 kad se kruh gadi njegovu životu i ponajbolje jelo duši njegovoj;
Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 kada mu tijelo gine naočigled i vide mu se kosti ogoljele,
Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 kad mu se duša približava jami a život njegov boravištu mrtvih.
Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Ako se uza nj nađe tad anđeo, posrednik jedan između tisuću, da čovjeka na dužnost opomene,
Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 pa se sažali nad njim i pomoli: 'Izbavi ga da u jamu ne ide; za život njegov nađoh otkupninu!
И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
25 Neka mu tijelo procvate mladošću, nek' se vrati u dane mladenačke!'
Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Vapije k Bogu i Bog ga usliša: radosno On ga pogleda u lice; vrati čovjeku pravednost njegovu.
Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 Tada čovjek pred ljudima zapjeva: 'Griješio sam i pravo izvrtao, ali mi Bog zlom nije uzvratio.
Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
28 On mi je dušu spasio od jame i život mi se veseli svjetlosti.'
Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Gle, sve to Bog je spreman učiniti do dva i do tri puta za čovjeka:
Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 da dušu njegovu spasi od jame i da mu život svjetlošću obasja.
За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Pazi dÓe, Jobe, dobro me poslušaj; šuti, jer nisam sve još izrekao.
Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ako riječi još imaš, odvrati mi, zbori - rado bih opravdao tebe.
Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Ako li nemaš, poslušaj me samo: pazi, rad bih te poučit' mudrosti.”
Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
