Job 32
1 Ona tri čovjeka prestadoše Jobu odgovarati, jer je on sebe smatrao nevinim.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Nato se rasrdi Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, od plemena Ramova: planu gnjevom na Joba zato što je sebe držao pravednim pred Bogom;
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 a planu gnjevom i na tri njegova prijatelja jer nisu više našli ništa što bi odgovorili te su tako Boga osudili.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Dok su oni govorili s Jobom, Elihu je šutio, jer su oni bili stariji od njega.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Ali kad vidje da ona tri čovjeka nisu više imala odgovora u ustima, planu od srdžbe.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 I progovorivši, Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, reče: “Po godinama svojim još mlad sam ja, a u duboku vi ste ušli starost; bojažljivo se zato ja ustezah znanje svoje pokazati pred vama.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Mišljah u sebi: 'Govorit će starost, mnoge godine pokazat će mudrost.'
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Uistinu, dah neki u ljudima, duh Svesilnog mudrim čini čovjeka.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Dob poodmakla ne daje mudrosti a niti starost pravednosti uči.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Zato vas molim, poslušajte mene da vam i ja znanje svoje izložim.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 S pažnjom sam vaše besjede pratio i razloge sam vaše saslušao dok ste tražili što ćete kazati.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Na vama moja sva bijaše pažnja, al' ne bi nikog da Joba pobije ni da mu od vas tko riječ opovrgne.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Nemojte reći: 'Na mudrost smo naišli! Bog će ga pobit jer čovjek ne može.'
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Nije meni on besjedu upravio: odvratit mu neću vašim riječima.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Poraženi, otpovrgnut ne mogu, riječi zapeše u grlu njihovu.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Čekao sam! Al', gle, oni ne zbore. Umukoše, ni riječ više da kažu!
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Na meni je da progovorim sada, znanje ću svoje i ja izložiti.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Riječi mnoge u meni naviru dok iznutra moj duh mene nagoni.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Gle, nutrina mi je k'o mošt zatvoren, k'o nova će se raspući mješina.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Da mi odlane, govorit ću stoga, otvorit ću usne i odvratit' vama.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Nijednoj strani priklonit se neću niti laskat ja namjeravam kome.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Laskati ja ne umijem nikako, jer smjesta bi me Tvorac moj smaknuo.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
