Job 31

1 Sa svojim očima savez sam sklopio da pogledat neću nijednu djevicu.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 A što mi je Bog odozgo dosudio, kakva mi je baština od Svesilnoga?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 TÓa nije li nesreća za opakoga, a nevolja za one koji zlo čine?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Ne proniče li on sve moje putove, ne prebraja li on sve moje korake?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Zar sam ikad u društvu laži hodio, zar mi je noga k prijevari hitjela?

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Nek' me na ispravnoj mjeri Bog izmjeri pa će uvidjeti neporočnost moju!

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Ako mi je korak s puta kad zašao, ako mi se srce za okom povelo, ako mi je ljaga ruke okaljala,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 neka drugi jede što sam posijao, neka sve moje iskorijene izdanke!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Ako mi zavede srce žena neka, ako za vratima svog bližnjeg kad vrebah,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 neka moja žena drugom mlin okreće, neka s drugim svoju podijeli postelju!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Djelo bestidno time bih počinio, zločin kojem pravda treba da presudi,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 užego vatru što žeže do Propasti i što bi svu moju sažgala ljetinu.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ako kada prezreh pravo sluge svoga il' služavke, sa mnom kad su se parbili,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 što ću učiniti kada Bog ustane? Što ću odvratit' kad račun zatraži?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Zar nas oba on ne stvori u utrobi i jednako sazda u krilu majčinu?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Ogluših li se na molbe siromaha ili rasplakah oči udovičine?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Jesam li kada sam svoj jeo zalogaj a da ga nisam sa sirotom dijelio?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 TÓa od mladosti k'o otac sam mu bio, vodio sam ga od krila materina!

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Zar sam beskućnika vidio bez odjeće ili siromaha kog bez pokrivača

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 a da mu bedra ne blagosloviše mene kad se runom mojih ovaca ogrija?

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ako sam ruku na nevina podigao znajuć' da mi je na vratima branitelj,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 nek' se rame moje od pleća odvali i neka mi ruka od lakta otpadne!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Jer strahote Božje na mene bi pale, njegovu ne bih odolio veličanstvu.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Zar sam u zlato pouzdanje stavio i rekao zlatu: 'Sigurnosti moja!'

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Zar sam se veliku blagu radovao, bogatstvima koja su mi stekle ruke?

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Zar se, gledajući sunce kako blista i kako mjesec sjajni nebom putuje,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 moje srce dalo potajno zavesti da bih rukom njima poljubac poslao?

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 Grijeh bi to bio što za sudom vapije, jer Boga višnjega bih se odrekao.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Zar se obradovah nevolji dušmana i likovah kad ga je zlo zadesilo,

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 ja koji ne dadoh griješiti jeziku, proklinjući ga i želeći da umre?

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Ne govorahu li ljudi mog šatora: 'TÓa koga nije on mesom nasitio'?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Nikad nije stranac vani noćivao, putniku sam svoja otvarao vrata.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Zar sam grijehe svoje ljudima tajio, zar sam u grudima skrivao krivicu

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 jer sam se plašio govorkanja mnoštva i strahovao od prezira plemenskog te sam mučao ne prelazeć' svoga praga?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 O, kad bi koga bilo da mene sasluša! Posljednju sam svoju riječ ja izrekao: na Svesilnom je sad da mi odgovori! Nek' mi optužnicu napiše protivnik,

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 i ja ću je nosit' na svome ramenu, čelo ću njome k'o krunom uresit'.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Dat ću mu račun o svojim koracima i poput kneza pred njega ću stupiti.”

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Ako je na me zemlja moja vikala, ako su s njom brazde njezine plakale;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 ako sam plodove jeo ne plativši i ako sam joj ojadio ratare,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 [40a] neka mjesto žita po njoj niče korov, a mjesto ječma nek' posvud kukolj raste! [40b] Konac riječi Jobovih.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.