Job 29
1 Job nastavi svoju besjedu i reče:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “O, da mi je prošle proživjet' mjesece, dane one kad je Bog nada mnom bdio,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 kad mi je nad glavom njegov sjao žižak a kroz mrak me svjetlo njegovo vodilo,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 kao u dane mojih zrelih jeseni kad s mojim stanom Bog prijateljevaše,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 kada uz mene još bijaše Svesilni i moji me okruživahu dječaci,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 kada mi se noge u mlijeku kupahu, a potokom ulja ključaše mi kamen!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Kada sam na vrata gradska izlazio i svoju stolicu postavljao na trg,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 vidjevši me, sklanjali bi se mladići, starci bi ustavši stojeći ostali.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Razgovor bi prekidali uglednici i usta bi svoja rukom zatvarali.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Glavarima glas bi sasvim utihnuo, za nepce bi im se zalijepio jezik.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Tko god me slušao, blaženim me zvao, hvalilo me oko kad bi me vidjelo.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Jer, izbavljah bijednog kada je kukao i sirotu ostavljenu bez pomoći.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Na meni bješe blagoslov izgubljenih, srcu udovice ja veselje vraćah.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Pravdom se ja kao haljinom odjenuh, nepristranost bje mi plaštem i povezom.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Bjeh oči slijepcu i bjeh noge bogalju,
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 otac ubogima, zastupnik strancima.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Kršio sam zube čovjeku opaku, plijen sam čupao iz njegovih čeljusti.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Govorah: 'U svom ću izdahnuti gnijezdu, k'o palma, bezbrojne proživjevši dane.'
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Korijenje se moje sve do vode pruža, na granama mojim odmara se rosa.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Pomlađivat će se svagda slava moja i luk će mi se obnavljati u ruci.'
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Slušali su željno što ću im kazati i šutjeli da od mene savjet čuju.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Na riječi mi ne bi ništa dometali i besjede su mi daždile po njima.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Za mnom žudjeli su oni k'o za kišom, otvarali usta k'o za pljuskom ljetnim.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Osmijeh moj bijaše njima ohrabrenje; pazili su na vedrinu moga lica.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Njima ja sam izabirao putove, kao poglavar ja sam ih predvodio, kao kralj među svojim kad je četama kao onaj koji tješi ojađene.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
