Job 28
1 “Da, srebro ima svoja nalazišta, a zlato mjesta gdje se pročišćava.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Ruda željezna iz zemlje se vadi, a iz rudače rastaljene bakar.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Ljudi tami postavljaju granice i kopaju do najvećih dubina za kamenom u mraku zakopanim.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Čeljad iz tuđine rovove dube do kojih ljudska ne dopire noga, visi njišuć' se, daleko od ljudi.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Krilo zemlje iz kojeg kruh nam niče kao od vatre sve je razrovano.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Stijene njene safira su skrovišta, prašina zlatna krije se u njima.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Tih putova ne znaju grabljivice, jastrebovo ih oko ne opaža.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Zvijeri divlje njima nisu kročile niti je kada lav njima prošao.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Ali na kamen diže čovjek ruku te iz korijena prevraća planine.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 U kamenu prokopava prolaze, oko mu sve dragocjeno opaža.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Žilama vode on tok zaustavlja; stvari skrivene nosi na vidjelo.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Čovjek njezina ne poznaje puta, u zemlji živih nisu je otkrili.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Bezdan govori: 'U meni je nema!' a more: 'Ne nalazi se kod mene!'
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Zlatom se čistim kupiti ne može, ni cijenu njenu srebrom odmjeriti;
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 ne mjeri se ona zlatom ofirskim, ni oniksom skupim pa ni safirom.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Sa zlatom, staklom ne poređuje se, nit' se daje za sud od suha zlata.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Čemu spominjat' prozirac, koralje, bolje je steći Mudrost no biserje.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Što je prema njoj topaz etiopski? Ni čistim zlatom ne procjenjuje se.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Sakrivena je očima svih živih; ona izmiče pticama nebeskim.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Propast paklena i Smrt izjavljuju: 'Za slavu njenu mi smo samo čuli.' (questioned)
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Jedino je Bog put njen proniknuo, on jedini znade gdje se nalazi.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Jer pogledom granice zemlje hvata i opaža sve pod svodom nebeskim.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Kad htjede vjetru odredit težinu i mjerilom svu vodu izmjeriti,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 kad je zakone daždu nametnuo i oblacima gromovnim putove,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 tad ju je vidio te izmjerio, učvrstio i do dna ispitao.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 A potom je rekao čovjeku: Strah Gospodnji - eto što je mudrost; 'Zla se kloni' - to ti je razumnost.”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
