Job 13
1 Očima svojim sve to ja vidjeh, ušima svojim čuh i razumjeh.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Sve što vi znate znadem to i ja, ni u čemu od vas gori nisam.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Zato, zborit' moram sa Svesilnim, pred Bogom svoj razlog izložiti.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Jer, kovači laži vi ste pravi, i svi ste vi zaludni liječnici!
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Kada biste bar znali šutjeti, mudrost biste svoju pokazali!
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Dokaze mi ipak poslušajte, razlog mojih usana počujte.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Zar zbog Boga govorite laži, zar zbog njega riječi te prijevarne?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Zar biste pristrano branit' htjeli Boga, zar biste mu htjeli biti odvjetnici?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Zar bi dobro bilo da vas on ispita? Zar biste ga obmanuli k'o čovjeka?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Kaznom preteškom on bi vas pokarao poradi potajne vaše pristranosti.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Zar vas veličanstvo njegovo ne plaši i zar vas od njega užas ne spopada?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Razlozi su vam od pepela izreke, obrana je vaša obrana od blata.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Umuknite sada! Dajte da govorim, pa neka me poslije snađe što mu drago.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Zar da meso svoje sam kidam zubima? Da svojom rukom život upropašćujem?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 On me ubit' može: nade druge nemam već da pred njim svoje držanje opravdam.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 I to je već zalog mojega spasenja, jer bezbožnik preda nj ne može stupiti.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Pažljivo mi riječi poslušajte, nek' vam prodre u uši besjeda.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Gle: ja sam pripremio parnicu, jer u svoje sam pravo uvjeren.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Tko se sa mnom hoće parničiti? - Umuknut ću potom te izdahnut'.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Dvije mi molbe samo ne uskrati da se od tvog lica ne sakrivam:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 digni s mene tešku svoju ruku i užasom svojim ne straši me.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Tada me pitaj, a ja ću odgovarat'; ili ja da pitam, ti da odgovaraš.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Koliko počinih prijestupa i grijeha? Prekršaj mi moj pokaži i krivicu.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Zašto lice svoje kriješ sad od mene, zašto u meni vidiš neprijatelja?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Zašto strahom mučiš list vjetrom progonjen, zašto se na suhu obaraš slamčicu?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 O ti, koji mi gorke pišeš presude i teretiš mene grijesima mladosti,
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 koji si mi noge u klade sapeo i koji bdiš nad svakim mojim korakom i tragove stopa mojih ispituješ!
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Život mi se k'o trulo drvo raspada, k'o haljina što je moljci izjedaju!
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
