Izaija 32
1 Evo po pravdi kralj kraljuje, po pravici vladaju knezovi:
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 svaki je kao zavjetrina, utočište od nevremena, kao u sušnoj zemlji potoci, kao sjena u žednoj pustari.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Oči vidovitih neće više biti slijepe, uši onih što čuju slušat će pozorno;
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 srce nerazumnih shvaćat će mudrost, mucavci će govorit' okretno i razgovijetno;
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 pokvarenjaka neće više zvati plemenitim, varalicu neće više držat' odličnikom.
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 Jer, pokvarenjak govori ludosti i srce mu bezakonje snuje, da počini zlodjela, da o Jahvi oholo govori; da gladnoga ostavi prazna želuca, da žednome napitak uskrati.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 U varalice pakosno je oružje; on spletke samo kuje, da lažima upropasti uboge, pa i kad nevoljnik pravo dokazuje.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 U plemenita nakane su plemenite i plemenito on djeluje.
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Ustajte, žene nehajne, slušajte moj glas; kćeri lakoumne, čujte mi besjedu.
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 Za godinu i nekoliko dana drhtat ćete, lakoumnice, jer jematve neće biti, plodovi se neće brati.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Dršćite, nehajnice, strepite, lakoumnice, svucite se, obnažite, oko bedara kostrijet opašite!
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 Bijte se u prsa zbog ljupkih polja, plodnih vinograda;
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 zbog njiva naroda mojega što rađaju trnjem i dračem; zbog svih kuća veselih, grada razigranog.
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 Jer, napuštena bit će palača, opustjet će bučni grad; Ofel i kula postat će brlog dovijeka - bit će radost divljim magarcima, paša stadima,
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 dok se na nas ne izlije duh iz visina. Tad će pustinja postat' voćnjak, a voćnjak se u šumu pretvorit'.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 U pustinji će se nastaniti pravo, i pravda će prebivati u voćnjaku.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Mir će biti djelo pravde, a plod pravednosti - trajan pokoj i uzdanje.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 Narod će moj prebivati u nastambama pouzdanim, u bezbrižnim počivalištima.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 A šuma će biti oborena, grad će biti snižen.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Blago vama: sijat ćete kraj svih voda, puštajući vola i magarca da slobodno idu!
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
