Izaija 13
1 Proroštvo o Babilonu koje vidje Izaija, sin Amosov.
Пророчество за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син:
2 Na goletnu brdu dignite zastavu, vičite im iz sveg grla. Mašite rukom neka dođu na vrata kneževska.
Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.
3 Zapovijed dadoh svetim svojim ratnicima, gnjevu svom pozvah svoje junake koji slave veličanstvo moje.
Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.
4 Čuj! Žagor na gorama kao od silna naroda. Čuj! Buka kraljevstava, sakupljenih naroda. To Jahve nad Vojskama za boj vojsku pregleda.
Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.
5 Iz daleka kraja, s granica neba dolaze oni - Jahve i oruđa gnjeva njegova - da svu zemlju poharaju.
Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.
6 Kukajte, jer je blizu Jahvin dan, k'o pohara dolazi od Svemoćnog.
Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.
7 I sve ruke stog' malakšu ... Svako ljudsko srce klone,
Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.
8 strava ih je obrvala, trudovi boli već ih spopadaju i grče se k'o rodilja. U prepasti jedan drugog motre, lica su im poput plamena.
Те ще са смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.
9 Dolazi nesmiljeni Jahvin dan - gnjev i jarost - da u pustoš zemlju prometne, da istrijebi iz nje grešnike.
Ето денят Господен иде, Лют с негодувание и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,
10 Jer nebeske zvijezde a ni Štapci neće više sjati svjetlošću, pomrčat će sunce ishodeći i mjesec neće više svijetliti.
Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.
11 Kaznit ću svijet za zloću, bezbožnike za bezakonje, dokrajčit ću ponos oholih, poniziti nadutost silnika.
Ще накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.
12 Rjeđi će biti čovjek neg' žeženo zlato, rjeđi samrtnik od zlata ofirskog.
Ще направя човек да е по-скъп от чисто злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато.
13 Nebesa ću potresti, maknut će se zemlja s mjesta od srdžbe Jahve nad Vojskama u dan kad se izlije gnjev njegov.
Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
14 I tada, kao gazela preplašena, kao ovce koje nitko ne prikuplja, svatko će se vratit' svom narodu, svatko će u zemlju svoju pobjeći.
Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.
15 Koga stignu, probost će ga: koga uhvate, mačem će sasjeći;
Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.
16 pred očima smrskat će im dojenčad, opljačkati kuće, silovati žene.
младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.
17 Gle, podižem na njih Medijce što ne cijene srebra i preziru zlato.
Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат сребртото за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.
18 Svi će mladići biti pokošeni, sve djevojke zatrte. Na plod utrobe neće se smilovati, nad djecom im se oko neće sažaliti.
Но с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.
19 Babilon, ures kraljevstava, ures i ponos kaldejski, bit će k'o Sodoma i Gomora kad ih Bog zatrije.
И с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъда както, когато разори Бог Содома и Гомора:
20 Nikad se više neće naseliti, od koljena do koljena ostat će nenapučen. Arapin ondje neće dizati šatora, nit' će pastiri ondje počivati.
Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.
21 Počivat će ondje zvijeri pustinjske, sove će im napuniti kuće, nojevi će ondje stanovati, jarci plesati.
Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;
22 Hijene će zavijati iz njegovih palača, a čaglji iz raskošnih dvorova... Vrijeme se njegovo bliži, dani mu se neće produžiti.
Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде. Дните му не ще се продължат.
