Postanak 8
1 Onda se Bog sjeti Noe, svih zvijeri i sve stoke što bijaše s njim u korablji, pa pokrenu vjetar nad zemljom da uzbije vodu.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 Zatvoriše se izvori bezdanu i ustave nebeske, i dažd s neba prestade.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 Polako se povlačile vode sa zemlje. Nakon stotinu pedeset dana vode su jenjale,
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 a sedmoga mjeseca, sedamnaestog dana u mjesecu korablja se zaustavi na brdima Ararata.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Vode su neprestano opadale do desetog mjeseca, a prvoga dana desetog mjeseca pokažu se brdski vrhunci.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 Kad je izminulo četrdeset dana, Noa otvori prozor što ga je načinio na korablji;
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 ispusti gavrana, a gavran svejednako odlijetaše i dolijetaše dok se vode sa zemlje nisu isušile.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 Zatim ispusti golubicu da vidi je li voda nestala sa zemlje.
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Ali golubica ne nađe uporišta nogama te se vrati k njemu u korablju, jer voda još pokrivaše svu površinu; on pruži ruku, uhvati golubicu te je unese k sebi u korablju.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 Počeka još sedam dana pa opet pusti golubicu iz korablje.
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 Prema večeri golubica se vrati k njemu, i gle! u kljunu joj svjež maslinov list; tako je Noa doznao da su opale vode sa zemlje.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 Još počeka sedam dana pa opet pusti golubicu: više mu se nije vratila.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 Šest stotina prve godine Noina života, prvoga mjeseca, prvog dana u mjesecu uzmakoše vode sa zemlje. Noa skine pokrov s korablje i pogleda: površina okopnjela.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 A drugoga mjeseca, sedamnaestog dana u mjesecu, zemlja bijaše suha.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 Tada Bog reče Noi:
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 “Iziđi iz korablje, ti, tvoja žena, tvoji sinovi i žene tvojih sinova s tobom.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Sa sobom izvedi sva živa bića, sva stvorenja što su s tobom: ptice, stoku i sve gmizavce što zemljom puze; neka zemljom vrve, plode se i na zemlji množe!”
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 I Noa iziđe, a s njime sinovi njegovi, žena njegova i žene sinova njegovih.
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 Sve životinje, svi gmizavci, sve ptice - svi stvorovi što se zemljom miču - iziđu iz korablje, vrsta za vrstom.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 I podiže Noa žrtvenik Jahvi; uze od svih čistih životinja i od svih čistih ptica i prinese na žrtveniku žrtve paljenice.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 Jahve omirisa miris ugodni pa reče u sebi: “Nikad više neću zemlju u propast strovaliti zbog čovjeka, tÓa čovječje su misli opake od njegova početka; niti ću ikad više uništiti sva živa stvorenja, kako sam učinio.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 Sve dok zemlje bude, sjetve, žetve, studeni, vrućine, ljeta, zime, dani, noći nikada prestati neće.”
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
