Propovjednik 6
1 I vidjeh: ima još jedno zlo pod suncem i teško tišti ljude.
Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 Nekomu Bog udijeli bogatstvo i blago i počasti te ima sve što mu duša poželi, ali mu ne udijeli da to i uživa, nego uživa tuđinac. To je ispraznost i grdna nevolja.
Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 I velim: bolje je nedonošče od onoga koji bi rodio stotinu djece i živio mnogo godina, a sam se ne bi naužio dobra niti bi imao pogreba;
Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 jer je nedonošče uzalud došlo i u tamu otišlo i ime mu je tamom pokriveno;
Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
5 sunca čak ne vidje niti spozna - a spokojnije je od onoga.
При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
6 Pa kad bi takav živio i dvije tisuće godina, a svojeg dobra ne bi uživao, zar ne odlaze obojica jednako na isto mjesto?
Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
7 Čovjek se trudi samo da bi jeo, a želudac njegov nikad da se nasiti.
Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Jer po čemu je mudrac bolji od luđaka i što reći o siromahu koji se umije držati pred ljudima?
Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 Bolje je očima vidjeti nego duhom lutati. I to je ispraznost i pusta tlapnja.
По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
10 Što je već bilo, ime ima; i zna se što je čovjek; i on se ne može parbiti s jačim od sebe.
Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Što više riječi, to veća ispraznost svega, i koja je od toga korist čovjeku?
Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
12 Tko zna što je dobro čovjeku u životu njegovu, za ono malo dana koje tako isprazno živi, koji mu prolaze kao sjena? Tko će kazati čovjeku što će biti poslije njega pod suncem?
Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
