Propovjednik 10
1 Uginula muha usmrdi mirisno ulje, a i malo ludosti jače je od mudrosti i časti.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Mudrac kroči pravim putem, a luđak krivim.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Dovoljno je da luđak pođe putem: kako razbora nema, svakomu pokazuje da je lud.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Ako se na te digne vladaočev gnjev, ne ostavljaj svoga mjesta, jer blagost sprečava velike grijehe.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Ima zlo što ga vidjeh pod suncem kao prestupak koji dolazi od vladaoca:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 ludost se podiže na najviša mjesta, a veliki zauzimaju niske položaje.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Vidjeh sluge na konjima, a knezove gdje idu pješice kao sluge.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Tko jamu kopa, u nju pada; i tko ruši zid, ujeda ga zmija.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Tko lomi kamenje, ono ga ranjava; tko cijepa drva, može nastradati.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Kad zatupi željezo i oštrica mu nije nabrušena, tada treba više snage; a nagrada mudrosti je uspjeh.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ako zmija ujede prije čaranja, ništa onda opčaratelj ne koristi.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Pune su miline riječi iz usta mudraca, a bezumnika upropašćuju njegove usne.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 On počinje svoje besjede ludošću i svršava ih potpunim bezumljem.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Luđak previše govori: čovjek ne poznaje budućnost, i tko mu može kazati što će poslije njega biti?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Luđake mori njihov trud; tko ne zna puta, ne može u grad.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Jao tebi, zemljo, kad ti je kralj premlad i knezovi se već ujutro goste.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Blago tebi, zemljo, kad ti je kralj plemenit i knezovi ti u svoje vrijeme blaguju da se okrijepe, a ne da se opiju.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 S lijenosti se ugiblju grede, zbog nebrige prokišnjava kuća.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Ali su gozbe radi zabave i vino uveseljava život, a novci pribavljaju sve.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ni u svojoj misli ne kuni kralja, ni u svojoj ložnici ne kuni bogataša, jer će ptice odnijeti glas i kleveta lako okrilati.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
