Luka 8
1 Pagamasile gelego, Che Yesu ŵapite mu misi ni misinda achilalichilaga Ngani Jambone ja Umwenye wa Akunnungu. Ni ŵakulijiganya kumi na mbili ŵala ŵalongene nawo.
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 Nipele achakongwe ŵane ŵaŵaakopwesye masoka ni kwalamya ilwele ŵalongene nawo. Ŵelewo ni ŵanya che Maliamu jwa musi wa ku Magidala jwati Che Yesu ŵankopwesye masoka saba,
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 ni che Joana ŵankwawo che Kusa, che Kusa ŵaliji jwakulindilila nyuumba ji che Helode ni che Susana ni ŵane ŵajinji. Ŵele achakongwe wo ŵaliji nkwakamusya Che Yesu ni ŵakulijiganya ŵao kwa ipanje yao achinsyene.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 Mpingo wa ŵandu ŵaliji uninkusongangana ni ŵandu kukopochela misi jina jose ŵaliji nkwaichilila Che Yesu. Nombewo ŵatanjile achi chitagu chi.
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 “Mundu jwakulima ŵajawile kukumisa mbeju syakwe. Paŵamisaga sine syapatuchile mwitala ni uŵajesile mwitala mo ŵasiliŵete ni ijuni yalile.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 Mbeju sine syapatuchile palitaka lyalili ni maganga ni pasyamesile syanyasile ligongo litaka nganilikola meesi.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Sine syapatuchile pasikati miiŵa. Jele miiŵa jo jamesile pamo nasyo ni kusiŵijikanya.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 Mbeju sine syapatuchile palitaka lyambone ni syamesile ni kusogola ni jili jose jasogwele pwela.” Che Yesu paŵamalisisye gelego, ŵanyanyisye, “Ŵaali ni mapikanilo, gakupilikana apilikane!”
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 Ŵakulijiganya ŵao ŵausisye Che Yesu malumbo ga chele chitagu cho.
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 Nombe ŵajanjile, “Ŵanyamwe mpegwile kumanyilila yantemela ya umwenye wa Akunnungu, nambo kwa ŵanewo ngwamba, ŵelewo akusalilwa kwa itagu kuti pakulola anakombole kulola ni pakupilikana anaimanyilile.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 “Nipele, malumbo ga chitagu chi ni aga, Mbeju lili liloŵe lya Akunnungu.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 Chachikukopochela kwa mbeju sisyapatuchile mwitala sila chikulandana ni chitagu cha ŵandu ŵakulipilikana liloŵe lya Akunnungu ni Shetani akwika ni kulityosya mu mitima jao kuti akakulupilila ni kukulupuswa.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 Nombe chachikukopochela kwa mbeju sisyapatuchile palwala sila, chikulandana ni chitagu cha ŵandu ŵakupilikana liloŵe lya Akunnungu akulipochela kwa sangalala. Nambo mpela asila mbeju sila, ŵele ŵanduwo ngakukola michiga pakuŵa akukulupilila katema kanandi ni pakulinjikwa akulekanga kulupilila.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 Sooni chachikukopochela kwa mbeju sisyapatuchile pa miiŵa sila chikulandana ni chitagu cha ŵandu ŵakupilikana liloŵe lya Akunnungu, nambo mbolembole akuŵijikanywa ni lipamba ni ipanje ni upoche wa pachilambo. Ŵele ŵandu wo isogosi yao ngaikukomala.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 Ni chachikukopochela kwa mbeju sisyapatuchile pa chaajila sila chikulandana ni chitagu cha ŵandu ŵakupilikana liloŵe lya Akunnungu ni kulikamulisya kwa ntima wambone ni wakukunda. Ŵandu wo akupililila ni kumbesi kusogola isogosi yambone.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 “Ŵandu ngakupamba lumuli ni kuluunichila ni lulo pane kuluŵika kuusi chindanda. Nambo akuluŵika pachanya chindu chakuŵichila lumuli kuti ŵakwinjila mwelemo akombole kulola lulanga lwakwe.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 “Chachilichose chachisisikwe, chichiŵichikwe pakulanguka ni chachilichose cheunichile chichiŵe cheunukulikwe ni kuŵichikwa pakulanguka.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 “Nipele nlilolechesye ni upilikane wenu, pakuŵa jwakwete chindu chajonjechekwe nambo jwanganakola chindu, chasumulwe atamuno kanandi chakuchiganisya kuti akwete.”
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 Pelepo achikulugwe ni achapwakwe Che Yesu ŵajawile kukwalola, nambo nganakombola kwaŵandichila ligongo lya winji wa ŵandu.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 Mundu jumo ŵansalile Che Yesu kuti, “Achikulu ŵenu ni achapwenu alinji paasa, akusaka kunnola.”
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 Nambo Che Yesu ŵaasalile ŵandu wose, “Achikulu ŵangu ni achapwanga ali ŵeŵala ŵakupilikana liloŵe lya Akunnungu ni kulikamula.”
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 Sooni lyuŵa limo Che Yesu ŵajinjile mu ngalaŵa ni ŵakulijiganya ŵao, ŵaasalile, “Tujaule peesi litanda.” Nipele, ŵatandite ulendo.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 Paŵaliji mu ngalaŵa Che Yesu ŵaliji ni lugono ni ŵagonile. Nipele jatandite kupuga mbungo jekulungwa ni gatandite kwinjila meesi mu ngalaŵa ni ŵaliji mu chakogoya.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 Ŵakulijiganya ŵala ŵajaulile Che Yesu kukwajimusya achitiji, “Ambuje, Ambuje! Tulinkwasika!” Che Yesu ŵajimwiche ni kujikalipila mbungo jekulungwa ni matumbela ga meesi, yose yamyalele ni kwaliji kutulele.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 Ni sooni ŵaasalile, “Chikulupi chenu chili kwapi?” Nambo ŵanyawo ŵasimosile ni kamulwa ni lipamba ni kusalilana jwine ni jwine, “Mundu ju ali jwanti uli? Pakuŵa akujilamula namuno mbungo jekulungwa ni matumbela ga meesi ni yose ikwapilikanila.”
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 Che Yesu pamo ni ŵakulijiganya ŵao ŵajendelechele ni ulendo ni ŵaiche ku mbwani ja chilambo cha Ŵagelasi chachili peesi litanda lyaliŵandikene ni ku Galilaya.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 Che Yesu paŵatulwiche mu ngalaŵa ni kuliŵata mbwani, mundu jumo jwa musi ula juŵaliji ni masoka ŵannyichilile. Nambo mundu jo kwa moŵa gamajinji nganatakulaga namose nganatamaga mu nyuumba nambo ŵatamaga mu mbugu sya kusichila ŵandu.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 Paŵammweni Che Yesu ŵalisile, ŵaligwisisye paasi paujo pao ni kunyanyisya, “Mmwejo, Che Yesu Mwana jwa Akunnungu Ŵakulu, nkusaka ichichi kwangune? Ngunchondelela ngasimulagasya!”
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 Ŵaŵechete yeleyo pakuŵa Che Yesu ŵalikalipile lisoka linkopoche mundu jo. Lyele lisoka lyo lyaliji nkunkamula mundu jo kaŵilikaŵili, natamuno ŵandu ŵambisile nkati ni kwataŵilisya makono ni makongolo ni unyolo ni magwedegwede, nambo ŵakutulaga nyolo syo ni magwedegwede ni lisoka lyo lyanjausyaga mwipululu.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 Che Yesu ŵammusisye, “Liina lyenu ŵaani?” Ŵajanjile, “Liina lyangu lili ‘Mpingo.’” Ŵajanjile yeleyo pakuŵa ŵaliji ni masoka gamajinji.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 Pele paliji ni mpingo wekulungwa wa maguluŵe galiji ganinkulya mungulugulu chitumbi. Masoka gala gaachondelele Che Yesu gajaule gakagajinjile maguluŵe. Nombe Che Yesu ŵagalesile gajaule.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 Masoka gankopweche mundu jo ni gajinjile mu maguluŵe ni mpingo wose wa maguluŵe waselelechele mu litanda lyalili chiŵandi ni chitumbi ni kutiŵila mu meesi.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 Ŵakuchinga ŵala paŵaiweni yose yaitendekwe yo ŵautwiche, ŵajawile kukwasalila ŵandu ngani syo mu migunda ni misi.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 Ŵandu ŵaiche kukulola iyakopochele. Ni ŵajaulile Che Yesu, ŵansimene mundu jugantyosile masoka jo ali atemi chiŵandi ni makongolo ga Che Yesu, ali awasile nguo ni ali ni lunda lwambone, nombewo ŵajogwepenje.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 Ŵandu uŵalolite jele ngani jininkukopochela ŵaasalile ŵanyawo iŵatite pakulamwa mundu jwakamwilwe ni masoka jo.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 Ni ŵandu wose ŵa chilambo cha ku Gelasi chila ŵakamwilwe ni lipamba lyekulungwa. Nipele ŵaachondelele Che Yesu atyoche, nombe Che Yesu ŵakwesile sooni mu ngalaŵa ni kwaula.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 Mundu jugankopweche masoka jula ŵaachondelele Che Yesu kuti alongane nawo. Nambo Che Yesu ŵanlanjile, ni ŵansalile,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 “Mmuje kumusi nkasale yose yatesile Akunnungu kukwenu.” Nipele, mundu jula ŵajawile ni kwenesya mu musi wose indu yose iŵapanganyichiswe ni Che Yesu.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 Che Yesu paŵajombweche litanda ni kwaula kwine, mpingo wa ŵandu ŵapochele, pakuŵa wose ŵaliji nkwalindilila.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 Pelepo ŵaiche mundu jumo liina lyakwe che Yailo, juŵaliji chilongola jwa nyuumba ja kupopelela, ŵatindiŵele pa makongolo ga Che Yesu ni ŵaachondelele kuti ajaule kumangwao,
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 pakuŵa mwali jwao jwajika pe jwa yaka mpela kumi na mbili ŵaliji nkulwala chiŵandika kuwa. Che Yesu paŵaliji nkwaula, ŵandu ŵaliji nkwaŵijikanya kosekose.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 Nipele paliji ni jwankongwe jumo mumpingo wa ŵandu mula, juŵalwalaga magono kwa yaka kumi na mbili, juŵamasile chipanje chakwe chose kwa ŵamitela ni ngapagwa juŵankombwele kunnamya.
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 Jwankongwe jo ŵannyichilile Che Yesu kunyuma ni ŵakwaiye lujenje lwa mwinjilo wao. Papopo ŵalamile magono.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 Che Yesu ŵausisye achitiji, “Ana ŵaani ŵangwaiye?” Wose ŵatite ngapagwa mundu jwankwaiye. Nombe che Petulo ŵatite, “Ambuje, mpingo wa ŵandu unsyungwile ni kummijikanya!”
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 Nambo Che Yesu ŵatite, “Apali mundu jwangwaiye, nguimanyilila pakuŵa machili gangopweche.”
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 Jwankongwe jula paŵaiweni kuti ngakukombola kulisisa, ŵalikopwesye achitetemelaga kwa lipamba ni ŵatindiŵele paujo pa Che Yesu. Pelepo ni ŵasasile mmbujo mwa wose ligongo lya kwakwaya Che Yesu ni iŵatite pakulamwa kwanakamo.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 Che Yesu ŵansalile jwankongwe jula kuti, “Mwanangu, chikulupi chenu chinnamisye. Njaule kwa chitendewele.”
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 Che Yesu akanaŵe kumalisya kuŵecheta jwaiche mundu jumo kutyochela ku nyuumba ja chilongola jula kukwasalila che Yailo kuti, “Mwanagwenu awile, nkapunda kunsausya jwakwiganya.”
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 Nambo Che Yesu paŵapilikene yeleyo ŵaasalile che Yailo, “Kasinjogopa, ngambe kukulupilila, nombewo chalame.”
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 Paŵaiche pa nyuumba po nganansalila mundu jwine kuti ajinjile pamo nawo, ikaŵe che Petulo ni che Yohana ni che Yakobo ni achikulugwe ni atatigwe mwali jo.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 Ŵandu wose ŵaliji nkulila ni kwalilila malilo. Nambo Che Yesu ŵaasalile ŵanyawo, “Mmyalale, pakuŵa nganawa nambo agambile gona pe!”
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 Ni ŵanyawo ŵansechile pakuŵa ŵaimanyililaga kuti awile.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Nambo Che Yesu ŵankamwile nkono mwali jula ni kummilanga “Mwanangu njimuche!”
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 Umi wao waujilile ni papopo ŵajimi. Ni Che Yesu ŵaasalile kuti ŵape chakulya.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 Achaŵelesi ŵao ŵasimosile nnope nambo Che Yesu ŵaakanyisye kuti akansalila mundu jwalijose yaitendekweyo.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
