Masengo 22
1 “Achalongo achinjangu ni achatati, mumbilikanile uchenene inguti kulichenjela paujo penu!”
О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
2 Ŵandu ŵala paŵampilikene che Paolo achikungulukaga nawo Mchiebulania ŵamyalele jii. Ni che Paolo ŵajendelechele kuŵecheta,
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
3 “Uneji ndili Myahudi, napagwilwe ku Taso, musi wa ku Kilikia. Nambo ngulile papapa pa Yelusalemu, naliji jwakulijiganya ju che Gamalieli. Nalijiganyisye uchenene kukamula malajisyo ga achambuje ŵetu. Nalityosisye ni ntima wose kwa Akunnungu mpela intite ŵanyamwe lelo jino.
Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
4 Naalagesye ŵandu Ŵakwakuya Che Yesu mpaka kwaulaga. Naakamwile achalume ni achakongwe ŵakwe ni kwataŵa mu nyuumba jakutaŵilwa.
и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5 Jŵambopesi jwankulu pamo ni nkungulu wa achachekulu akukombola kuutyosya umboni wa yeleyo. Ŵanyawo ni ŵaŵambele chikalata chakwapelechela Ŵayahudi ŵakutama ku Damesiki. Najawile ku Damesiki kuti ngaakamule ŵandu wo ni kwajigala kuja nawo ku Yelusalemu ali ataŵikwe kuti ajamukwe.”
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
6 “Nipele, panaliji mwitala kuŵandichila ku Damesiki, muusi mpela lyuŵa pa ntwe chisisimuchile kwinani kwakopochele lulanga lwekulungwa ni lwalanguchisye une mbande syose.
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 Pelepo nagwile paasi, nipele napilikene liloŵe lichisalilaga, ‘Che Sauli, che Sauli! Ana ligongo chi nkuunagasya une?’
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
8 Noneji nausisye, ‘Ana ŵaani alakwe, Ambuje?’ Nombewo ŵajanjile, ‘Uneji ndili Che Yesu jwa ku Nasaleti junkunagasya.’
А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
9 Achinjangu ŵanaliji nawo mu ulendo ŵala ŵaliweni lilanguka lila nambo nganalipikana liloŵe lya ajula jwaŵaŵechetaga ni une.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
10 Nipele uneji nausisye, ‘Ana ndende chichi Ambuje?’ Nombe Ambuje ŵanyanjile, ‘Njime, njaule ku Damesiki ni kweleko chansalile yose yaikummajila kuipanganya.’
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11 Kwa ligongo lya kung'alima kwa lilanguka lila nalepele kulola nipele achinjangu unalongene nawo mu ulendo ŵala ŵangamwile nkono ni kunongosya mpaka naiche ku Damesiki.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
12 “Ni ku Damesiki ko jwapali mundu jumo liina lyakwe che Anania, mundu jwakwalamba Akunnungu ni jwakugakamulichisya Malajisyo ga Akunnungu gaŵapele che Musa ni juŵaŵalanjikwe umboni kuti ali jwambone ni Ŵayahudi ŵakutama ku Damesiki.
И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
13 Jwelejo ŵaiche kukuunola, ni ŵajimi pachiŵandi ni uneji ni kuti, ‘Mpwanga che Sauli! Nkombole kulola sooni.’ Papopo nakombwele kulola sooni ni nammweni.
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
14 Nipele che Anania ŵatite, ‘Akunnungu ŵa achambuje ŵetu ansagwile mmwe kuti mmanyilile yakuisaka, ni kummona jwelejo Jwakupanganya yambone paujo pa Akunnungu, ni kumpilikana nsyene achiŵechetaga.
А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
15 Pakuŵa chimme jwaumboni jwakwe kwa ŵandu wose nchasalilaga aila yose inyiweni ni kwipilikana.
защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 Nipele sano nkulindilila ichichi, njime mbatiswe ni kutyosyekwa sambi syenu, kwakutenda yelei nkuliŵilanga liina lya Ambuje.’
И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
17 “Nipele, nausile ku Yelusalemu ni panapopelaga pa Nyuumba ja Akunnungu pala naiweni yakwiwona.
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
18 Nammweni Ambuje achiisalilaga, ‘Njanguye! Ntyoche chitema mu Yelusalemu pakuŵa ŵandu ŵa pelepa ŵa ngaapochela umboni wenu nkati une.’
и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
19 Noneji najanjile, ‘Ambuje, ŵanyawo akumanyilila kuti uneji ni jwejula junajendagajendaga mmajumba gao ga kupopelela ni kwataŵa mu nyuumba jakutaŵilwa aŵala ŵaŵankulupilile mmweji ni kwaputa.
И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
20 Ni katema paŵammuleje che Stefano jwa umboni jwenu, uneji nansyene naliji palapala ni sooni najitichisye kuti ŵaulaje ni nalindilile nguo sya ŵaŵambuleje ŵala.’
и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
21 Ambuje ŵaasalile, ‘Njaule, chinantume kwakutalika, kwa ŵandu ŵangaŵa Ŵayahudi.’”
Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 Ŵandu ŵala ŵapilikanilaga mpaka paŵaŵechete maloŵe go, nipele, ŵatandite kunyanyisya achitiji, “Mumbulaje! Mundu jwati yelei ngaakuŵajilwa kulama.”
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
23 Ni ŵajendelechele kunyanyisya akuno achiulaga iwalo yao ni kututumya luundu mwinani.
И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
24 Jwankulu jwa ŵangondo lichila jula ŵaalamwile ŵangondo ŵao anjigale che Paolo ni kunjinjisya mu likome, ni ŵaalajisye ŵaapute mbokola ali nkumbusya kuti ŵamanyisye ligongo lya Ŵayahudi kunyanyisya.
хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
25 Nambo paŵantaŵile ngonji kuti ŵapute, che Paolo ŵambusisye jwankulu jumo juŵajimi pepala, “Ana malajisyo gakutusaka kumputa mbokola Mloma akanaŵe kulamulikwa?”
И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Jwankulu jula paŵapilikene yeleyo, ŵajawile ku jwankulu jwa ŵangondo jula ni kwasalila, “Ana nkusaka kutenda chichi? Pakuŵa mundu ju ali Mloma!”
Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
27 Nipele jwankulu jwa ŵangondo jula ŵanjaulile che Paolo ni kummusya, “Musalile, ana mmwe Mloma?” Che Paolo ŵajanjile, “Elo.”
Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
28 Jwankulu jwa ŵangondo jula ŵatite, “Uneji none ndili Mloma kwa kusuma ni ntengo wekulungwa.” Che Paolo ŵatite, “Nambo uneji ndili Mloma jwakupagwa.”
Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29 Nipele ŵandu ŵaŵasachile kumbusya ali nkumputa che Paolo ŵala papopo ŵatyosile. Ni jwankulu jwa ŵangondo jula paŵaimanyilile kuti che Paolo ŵaliji Mloma ŵajogwepe pakuŵa ŵantaŵile ni minyolo.
Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 Malaŵi jakwe, jwankulu jwa ŵangondo mia moja jula ŵasachile kugamanyilila magambo gasyenesyene gakuŵechetelwa che Paolo ni Ŵayahudi. Nipele ŵangopwele minyolo jila ni ŵaalamwile achakulu ŵambopesi ni achakulu ŵa nkungulu asimane. Nipele ŵanjigele che Paolo ni kuntulusya paasi ni kunjimika paujo pa nkungulu.
На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
