< 詩篇 139 >
1 大衛的詩,交與伶長。 耶和華啊,你已經鑒察我,認識我。
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 我坐下,我起來,你都曉得; 你從遠處知道我的意念。
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 我行路,我躺臥,你都細察; 你也深知我一切所行的。
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 耶和華啊,我舌頭上的話, 你沒有一句不知道的。
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 這樣的知識奇妙,是我不能測的, 至高,是我不能及的。
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 我往哪裏去躲避你的靈? 我往哪裏逃、躲避你的面?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 我若升到天上,你在那裏; 我若在陰間下榻,你也在那裏。 (Sheol )
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol )
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 就是在那裏,你的手必引導我; 你的右手也必扶持我。
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 我若說:黑暗必定遮蔽我, 我周圍的亮光必成為黑夜;
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 黑暗也不能遮蔽我,使你不見, 黑夜卻如白晝發亮。 黑暗和光明,在你看都是一樣。
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 我的肺腑是你所造的; 我在母腹中,你已覆庇我。
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 我要稱謝你,因我受造,奇妙可畏; 你的作為奇妙,這是我心深知道的。
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 我在暗中受造,在地的深處被聯絡; 那時,我的形體並不向你隱藏。
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 我未成形的體質,你的眼早已看見了; 你所定的日子,我尚未度一日, 你都寫在你的冊上了。
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 上帝啊,你的意念向我何等寶貴! 其數何等眾多!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 我若數點,比海沙更多; 我睡醒的時候,仍和你同在。
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 上帝啊,你必要殺戮惡人; 所以,你們好流人血的,離開我去吧!
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 因為他們說惡言頂撞你; 你的仇敵也妄稱你的名。
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 耶和華啊,恨惡你的,我豈不恨惡他們嗎? 攻擊你的,我豈不憎嫌他們嗎?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 上帝啊,求你鑒察我,知道我的心思, 試煉我,知道我的意念,
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 看在我裏面有甚麼惡行沒有, 引導我走永生的道路。
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.