< 箴言 6 >
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 我兒,你既落在朋友手中, 就當這樣行才可救自己: 你要自卑,去懇求你的朋友。
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 要救自己,如鹿脫離獵戶的手, 如鳥脫離捕鳥人的手。
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 你的貧窮就必如強盜速來, 你的缺乏彷彿拿兵器的人來到。
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 所以,災難必忽然臨到他身; 他必頃刻敗壞,無法可治。
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 耶和華所恨惡的有六樣, 連他心所憎惡的共有七樣:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 就是高傲的眼, 撒謊的舌, 流無辜人血的手,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 我兒,要謹守你父親的誡命; 不可離棄你母親的法則,
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 你行走,它必引導你; 你躺臥,它必保守你; 你睡醒,它必與你談論。
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 因為誡命是燈,法則是光, 訓誨的責備是生命的道,
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 你心中不要戀慕她的美色, 也不要被她眼皮勾引。
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 因為,妓女能使人只剩一塊餅; 淫婦獵取人寶貴的生命。
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 親近鄰舍之妻的,也是如此; 凡挨近她的,不免受罰。
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 若被找着,他必賠還七倍, 必將家中所有的盡都償還。
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 與婦人行淫的,便是無知; 行這事的,必喪掉生命。
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 因為人的嫉恨成了烈怒, 報仇的時候決不留情。
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 甚麼贖價,他都不顧; 你雖送許多禮物,他也不肯干休。
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.