約伯記 9
1 約伯回答說：
А Иов в отговор рече:
2 我真知道是這樣； 但人在上帝面前怎能成為義呢？
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 若願意與他爭辯， 千中之一也不能回答。
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 他心裏有智慧，且大有能力。 誰向上帝剛硬而得亨通呢？
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 他發怒，把山翻倒挪移， 山並不知覺。
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 他使地震動，離其本位， 地的柱子就搖撼。
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 他吩咐日頭不出來，就不出來， 又封閉眾星。
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 他獨自鋪張蒼天， 步行在海浪之上。
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 他造北斗、參星、昴星， 並南方的密宮；
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 他行大事，不可測度， 行奇事，不可勝數。
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 他從我旁邊經過，我卻不看見； 他在我面前行走，我倒不知覺。
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 他奪取，誰能阻擋？ 誰敢問他：你做甚麼？
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 上帝必不收回他的怒氣； 扶助拉哈伯的，屈身在他以下。
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 既是這樣，我怎敢回答他， 怎敢選擇言語與他辯論呢？
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 我雖有義，也不回答他， 只要向那審判我的懇求。
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 我若呼籲，他應允我； 我仍不信他真聽我的聲音。
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 他用暴風折斷我， 無故地加增我的損傷。
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 我就是喘一口氣，他都不容， 倒使我滿心苦惱。
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 若論力量，他真有能力！ 若論審判，他說誰能將我傳來呢？
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 我雖有義，自己的口要定我為有罪； 我雖完全，我口必顯我為彎曲。
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 我本完全，不顧自己； 我厭惡我的性命。
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 善惡無分，都是一樣； 所以我說，完全人和惡人，他都滅絕。
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 若忽然遭殺害之禍， 他必戲笑無辜的人遇難。
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 世界交在惡人手中； 蒙蔽世界審判官的臉， 若不是他，是誰呢？
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 我的日子比跑信的更快， 急速過去，不見福樂。
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 我的日子過去如快船， 如急落抓食的鷹。
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 我若說：我要忘記我的哀情， 除去我的愁容，心中暢快；
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 我因愁苦而懼怕， 知道你必不以我為無辜。
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 我必被你定為有罪， 我何必徒然勞苦呢？
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 我若用雪水洗身， 用鹼潔淨我的手，
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 你還要扔我在坑裏， 我的衣服都憎惡我。
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 他本不像我是人，使我可以回答他， 又使我們可以同聽審判。
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 我們中間沒有聽訟的人 可以向我們兩造按手。
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 願他把杖離開我， 不使驚惶威嚇我。
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 我就說話，也不懼怕他， 現在我卻不是那樣。
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
