< 約伯記 4 >
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 人若想與你說話,你就厭煩嗎? 但誰能忍住不說呢?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 你的言語曾扶助那將要跌倒的人; 你又使軟弱的膝穩固。
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 但現在禍患臨到你,你就昏迷, 挨近你,你便驚惶。
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 你的倚靠不是在你敬畏上帝嗎? 你的盼望不是在你行事純正嗎?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 請你追想:無辜的人有誰滅亡? 正直的人在何處剪除?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 上帝一出氣,他們就滅亡; 上帝一發怒,他們就消沒。
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 獅子的吼叫和猛獅的聲音盡都止息; 少壯獅子的牙齒也都敲掉。
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 我暗暗地得了默示; 我耳朵也聽其細微的聲音。
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 那靈停住, 我卻不能辨其形狀; 有影像在我眼前。 我在靜默中聽見有聲音說:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 必死的人豈能比上帝公義嗎? 人豈能比造他的主潔淨嗎?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 何況那住在土房、根基在塵土裏、 被蠹蟲所毀壞的人呢?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 他帳棚的繩索豈不從中抽出來呢? 他死,且是無智慧而死。
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.