約伯記 3
1 此後，約伯開口咒詛自己的生日，
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 說：
Иов, проговаряйки, рече:
3 願我生的那日 和說懷了男胎的那夜都滅沒。
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 願那日變為黑暗； 願上帝不從上面尋找它； 願亮光不照於其上。
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 願黑暗和死蔭索取那日； 願密雲停在其上； 願日蝕恐嚇它。
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 願那夜被幽暗奪取， 不在年中的日子同樂， 也不入月中的數目。
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 願那夜沒有生育， 其間也沒有歡樂的聲音。
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 願那咒詛日子且能惹動鱷魚的 咒詛那夜。
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 願那夜黎明的星宿變為黑暗， 盼亮卻不亮， 也不見早晨的光線；
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 因沒有把懷我胎的門關閉， 也沒有將患難對我的眼隱藏。
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 我為何不出母胎而死？ 為何不出母腹絕氣？
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 為何有膝接收我？ 為何有奶哺養我？
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 不然，我就早已躺臥安睡，
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 和地上為自己重造荒邱的君王、謀士，
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 或與有金子、將銀子裝滿了房屋的王子 一同安息；
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 或像隱而未現、不到期而落的胎， 歸於無有，如同未見光的嬰孩。
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 在那裏惡人止息攪擾， 困乏人得享安息，
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 被囚的人同得安逸， 不聽見督工的聲音。
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 大小都在那裏； 奴僕脫離主人的轄制。
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 受患難的人為何有光賜給他呢？ 心中愁苦的人為何有生命賜給他呢？
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 他們切望死，卻不得死； 求死，勝於求隱藏的珍寶。
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 他們尋見墳墓就快樂， 極其歡喜。
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 人的道路既然遮隱， 上帝又把他四面圍困， 為何有光賜給他呢？
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 我未曾吃飯就發出歎息； 我唉哼的聲音湧出如水。
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 因我所恐懼的臨到我身， 我所懼怕的迎我而來。
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 我不得安逸，不得平靜， 也不得安息，卻有患難來到。
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
