約伯記 29
1 約伯又接着說：
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 惟願我的景況如從前的月份， 如上帝保守我的日子。
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 那時他的燈照在我頭上； 我藉他的光行過黑暗。
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 我願如壯年的時候： 那時我在帳棚中， 上帝待我有密友之情；
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 全能者仍與我同在； 我的兒女都環繞我。
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 奶多可洗我的腳； 磐石為我出油成河。
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 我出到城門， 在街上設立座位；
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 少年人見我而迴避， 老年人也起身站立；
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 王子都停止說話， 用手摀口；
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 首領靜默無聲， 舌頭貼住上膛。
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 耳朵聽我的，就稱我有福； 眼睛看我的，便稱讚我；
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 因我拯救哀求的困苦人 和無人幫助的孤兒。
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 將要滅亡的為我祝福； 我也使寡婦心中歡樂。
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 我以公義為衣服， 以公平為外袍和冠冕。
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 我為瞎子的眼， 瘸子的腳。
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 我為窮乏人的父； 素不認識的人，我查明他的案件。
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 我打破不義之人的牙床， 從他牙齒中奪了所搶的。
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 我便說：我必死在家中， 必增添我的日子，多如塵沙。
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 我的根長到水邊； 露水終夜霑在我的枝上。
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 我的榮耀在身上增新； 我的弓在手中日強。
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 人聽見我而仰望， 靜默等候我的指教。
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 我說話之後，他們就不再說； 我的言語像雨露滴在他們身上。
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 他們仰望我如仰望雨， 又張開口如切慕春雨。
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 他們不敢自信，我就向他們含笑； 他們不使我臉上的光改變。
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 我為他們選擇道路，又坐首位； 我如君王在軍隊中居住， 又如弔喪的安慰傷心的人。
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
