約伯記 28
1 銀子有礦； 煉金有方。
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 鐵從地裏挖出； 銅從石中鎔化。
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 人為黑暗定界限， 查究幽暗陰翳的石頭，直到極處，
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 在無人居住之處刨開礦穴， 過路的人也想不到他們； 又與人遠離，懸在空中搖來搖去。
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 至於地，能出糧食， 地內好像被火翻起來。
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 地中的石頭有藍寶石， 並有金沙。
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 礦中的路鷙鳥不得知道； 鷹眼也未見過。
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 狂傲的野獸未曾行過； 猛烈的獅子也未曾經過。
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 人伸手鑿開堅石， 傾倒山根，
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 在磐石中鑿出水道， 親眼看見各樣寶物。
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 他封閉水不得滴流， 使隱藏的物顯露出來。
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 然而，智慧有何處可尋？ 聰明之處在哪裏呢？
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 智慧的價值無人能知， 在活人之地也無處可尋。
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 深淵說：不在我內； 滄海說：不在我中。
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 智慧非用黃金可得， 也不能平白銀為它的價值。
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 俄斐金和貴重的紅瑪瑙， 並藍寶石，不足與較量；
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 黃金和玻璃不足與比較； 精金的器皿不足與兌換。
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 珊瑚、水晶都不足論； 智慧的價值勝過珍珠。
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 古實的紅璧璽不足與比較； 精金也不足與較量。
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 智慧從何處來呢？ 聰明之處在哪裏呢？
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 是向一切有生命的眼目隱藏， 向空中的飛鳥掩蔽。
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 滅沒和死亡說： 我們風聞其名。
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 上帝明白智慧的道路， 曉得智慧的所在。
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 因他鑒察直到地極， 遍觀普天之下，
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 要為風定輕重， 又度量諸水；
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 他為雨露定命令， 為雷電定道路。
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 那時他看見智慧，而且述說； 他堅定，並且查究。
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 他對人說：敬畏主就是智慧； 遠離惡便是聰明。
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
