< 創世記 32 >
Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 雅各看見他們就說:「這是上帝的軍兵」,於是給那地方起名叫瑪哈念。
А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.
3 雅各打發人先往西珥地去,就是以東地,見他哥哥以掃,
И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;
4 吩咐他們說:「你們對我主以掃說:『你的僕人雅各這樣說:我在拉班那裏寄居,直到如今。
и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;
5 我有牛、驢、羊群、僕婢,現在打發人來報告我主,為要在你眼前蒙恩。』」
придобих говеда, осли и, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 所打發的人回到雅各那裏,說:「我們到了你哥哥以掃那裏,他帶着四百人,正迎着你來。」
А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 雅各就甚懼怕,而且愁煩,便把那與他同在的人口和羊群、牛群、駱駝分做兩隊,
А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
8 說:「以掃若來擊殺這一隊,剩下的那一隊還可以逃避。」
Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 雅各說:「耶和華-我祖亞伯拉罕的上帝,我父親以撒的上帝啊,你曾對我說:『回你本地本族去,我要厚待你。』
Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,
10 你向僕人所施的一切慈愛和誠實,我一點也不配得;我先前只拿着我的杖過這約旦河,如今我卻成了兩隊了。
не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.
11 求你救我脫離我哥哥以掃的手;因為我怕他來殺我,連妻子帶兒女一同殺了。
Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.
12 你曾說:『我必定厚待你,使你的後裔如同海邊的沙,多得不可勝數。』」
А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 當夜,雅各在那裏住宿,就從他所有的物中拿禮物要送給他哥哥以掃:
Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:
14 母山羊二百隻,公山羊二十隻,母綿羊二百隻,公綿羊二十隻,
двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,
15 奶崽子的駱駝三十隻-各帶着崽子,母牛四十隻,公牛十隻,母驢二十匹,驢駒十匹;
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,
16 每樣各分一群,交在僕人手下,就對僕人說:「你們要在我前頭過去,使群群相離,有空閒的地方」;
и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 又吩咐儘先走的說:「我哥哥以掃遇見你的時候,問你說:『你是哪家的人?要往哪裏去?你前頭這些是誰的?』
На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?
18 你就說:『是你僕人雅各的,是送給我主以掃的禮物;他自己也在我們後邊。』」
Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.
19 又吩咐第二、第三,和一切趕群畜的人說:「你們遇見以掃的時候也要這樣對他說;
Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;
20 並且你們要說:『你僕人雅各在我們後邊。』」因雅各心裏說:「我藉着在我前頭去的禮物解他的恨,然後再見他的面,或者他容納我。」
и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.
22 他夜間起來,帶着兩個妻子,兩個使女,並十一個兒子,都過了雅博渡口,
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.
24 只剩下雅各一人。有一個人來和他摔跤,直到黎明。
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 那人見自己勝不過他,就將他的大腿窩摸了一把,雅各的大腿窩正在摔跤的時候就扭了。
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
26 那人說:「天黎明了,容我去吧!」雅各說:「你不給我祝福,我就不容你去。」
Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш
27 那人說:「你名叫甚麼?」他說:「我名叫雅各。」
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 那人說:「你的名不要再叫雅各,要叫以色列;因為你與上帝與人較力,都得了勝。」
А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
29 雅各問他說:「請將你的名告訴我。」那人說:「何必問我的名?」於是在那裏給雅各祝福。
А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.
30 雅各便給那地方起名叫毗努伊勒,意思說:「我面對面見了上帝,我的性命仍得保全。」
И Яков наименува мястото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.
31 日頭剛出來的時候,雅各經過毗努伊勒,他的大腿就瘸了。
Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 故此,以色列人不吃大腿窩的筋,直到今日,因為那人摸了雅各大腿窩的筋。
Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.