出埃及記 21
1 「你在百姓面前所要立的典章是這樣：
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 你若買希伯來人作奴僕，他必服事你六年；第七年他可以自由，白白地出去。
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 他若孤身來就可以孤身去；他若有妻，他的妻就可以同他出去。
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 他主人若給他妻子，妻子給他生了兒子或女兒，妻子和兒女要歸主人，他要獨自出去。
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 倘或奴僕明說：『我愛我的主人和我的妻子兒女，不願意自由出去。』
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 他的主人就要帶他到審判官那裏，又要帶他到門前，靠近門框，用錐子穿他的耳朵，他就永遠服事主人。
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 「人若賣女兒作婢女，婢女不可像男僕那樣出去。
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 主人選定她歸自己，若不喜歡她，就要許她贖身；主人既然用詭詐待她，就沒有權柄賣給外邦人。
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 主人若選定她給自己的兒子，就當待她如同女兒。
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 若另娶一個，那女子的吃食、衣服，並好合的事，仍不可減少。
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 若不向她行這三樣，她就可以不用錢贖，白白地出去。」
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 「打人以致打死的，必要把他治死。
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 人若不是埋伏着殺人，乃是上帝交在他手中，我就設下一個地方，他可以往那裏逃跑。
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 人若任意用詭計殺了他的鄰舍，就是逃到我的壇那裏，也當捉去把他治死。
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 「打父母的，必要把他治死。
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 「拐帶人口，或是把人賣了，或是留在他手下，必要把他治死。
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 「咒罵父母的，必要把他治死。
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 「人若彼此相爭，這個用石頭或是拳頭打那個，尚且不至於死，不過躺臥在床，
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 若再能起來扶杖而出，那打他的可算無罪；但要將他耽誤的工夫用錢賠補，並要將他全然醫好。
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 「人若用棍子打奴僕或婢女，立時死在他的手下，他必要受刑。
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 若過一兩天才死，就可以不受刑，因為是用錢買的。
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 「人若彼此爭鬥，傷害有孕的婦人，甚至墜胎，隨後卻無別害，那傷害她的，總要按婦人的丈夫所要的，照審判官所斷的，受罰。
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 若有別害，就要以命償命，
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 以眼還眼，以牙還牙，以手還手，以腳還腳，
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 以烙還烙，以傷還傷，以打還打。
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 「人若打壞了他奴僕或是婢女的一隻眼，就要因他的眼放他去得以自由。
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 若打掉了他奴僕或是婢女的一個牙，就要因他的牙放他去得以自由。」
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 「牛若觸死男人或是女人，總要用石頭打死那牛，卻不可吃牠的肉；牛的主人可算無罪。
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 倘若那牛素來是觸人的，有人報告了牛主，他竟不把牛拴着，以致把男人或是女人觸死，就要用石頭打死那牛，牛主也必治死。
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 若罰他贖命的價銀，他必照所罰的贖他的命。
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 牛無論觸了人的兒子或是女兒，必照這例辦理。
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 牛若觸了奴僕或是婢女，必將銀子三十舍客勒給他們的主人，也要用石頭把牛打死。
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 「人若敞着井口，或挖井不遮蓋，有牛或驢掉在裏頭，
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 井主要拿錢賠還本主人，死牲畜要歸自己。
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 「這人的牛若傷了那人的牛，以至於死，他們要賣了活牛，平分價值，也要平分死牛。
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 人若知道這牛素來是觸人的，主人竟不把牛拴着，他必要以牛還牛，死牛要歸自己。」
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
