以斯帖記 7
1 王帶着哈曼來赴王后以斯帖的筵席。
Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 這第二次在酒席筵前，王又問以斯帖說：「王后以斯帖啊，你要甚麼，我必賜給你；你求甚麼，就是國的一半也必為你成就。」
И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството.
3 王后以斯帖回答說：「我若在王眼前蒙恩，王若以為美，我所願的，是願王將我的性命賜給我；我所求的，是求王將我的本族賜給我。
Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;
4 因我和我的本族被賣了，要剪除殺戮滅絕我們。我們若被賣為奴為婢，我也閉口不言；但王的損失，敵人萬不能補足。」
защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.
5 亞哈隨魯王問王后以斯帖說：「擅敢起意如此行的是誰？這人在哪裏呢？」
Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 以斯帖說：「仇人敵人就是這惡人哈曼！」 哈曼在王和王后面前就甚驚惶。
И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 王便大怒，起來離開酒席往御園去了。哈曼見王定意要加罪與他，就起來，求王后以斯帖救命。
И царят разгневен стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 王從御園回到酒席之處，見哈曼伏在以斯帖所靠的榻上；王說：「他竟敢在宮內、在我面前凌辱王后嗎？」這話一出王口，人就蒙了哈曼的臉。
В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.
9 伺候王的一個太監名叫哈波拿，說：「哈曼為那救王有功的末底改做了五丈高的木架，現今立在哈曼家裏。」王說：「把哈曼掛在其上。」
Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.
10 於是人將哈曼掛在他為末底改所預備的木架上。王的忿怒這才止息。
И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.
