傳道書 1
1 在耶路撒冷作王、大衛的兒子、傳道者的言語。
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 傳道者說：虛空的虛空， 虛空的虛空，凡事都是虛空。
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 人一切的勞碌， 就是他在日光之下的勞碌，有甚麼益處呢？
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 一代過去，一代又來， 地卻永遠長存。
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 日頭出來，日頭落下， 急歸所出之地。
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 風往南颳，又向北轉， 不住地旋轉，而且返回轉行原道。
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 江河都往海裏流，海卻不滿； 江河從何處流，仍歸還何處。
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 萬事令人厭煩， 人不能說盡。 眼看，看不飽； 耳聽，聽不足。
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 已有的事後必再有； 已行的事後必再行。 日光之下並無新事。
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 豈有一件事人能指着說這是新的？ 哪知，在我們以前的世代早已有了。
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 已過的世代，無人記念； 將來的世代，後來的人也不記念。
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 我傳道者在耶路撒冷作過以色列的王。
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 我專心用智慧尋求、查究天下所做的一切事，乃知上帝叫世人所經練的是極重的勞苦。
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 我見日光之下所做的一切事，都是虛空，都是捕風。
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 彎曲的，不能變直； 缺少的，不能足數。
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 我心裏議論說：我得了大智慧，勝過我以前在耶路撒冷的眾人，而且我心中多經歷智慧和知識的事。
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 我又專心察明智慧、狂妄，和愚昧，乃知這也是捕風。
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 因為多有智慧，就多有愁煩； 加增知識的，就加增憂傷。
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
