诗篇 42

1 可拉后裔的训诲诗，交与伶长。 神啊，我的心切慕你， 如鹿切慕溪水。

За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 我的心渴想 神，就是永生 神； 我几时得朝见 神呢？

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 我昼夜以眼泪当饮食； 人不住地对我说：你的 神在哪里呢？

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 我从前与众人同往， 用欢呼称赞的声音 领他们到 神的殿里，大家守节。 我追想这些事， 我的心极其悲伤。

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 我的心哪，你为何忧闷？ 为何在我里面烦躁？ 应当仰望 神，因他笑脸帮助我； 我还要称赞他。

Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.

6 我的 神啊，我的心在我里面忧闷， 所以我从约旦地， 从黑门岭，从米萨山记念你。

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.

7 你的瀑布发声，深渊就与深渊响应； 你的波浪洪涛漫过我身。

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 白昼，耶和华必向我施慈爱； 黑夜，我要歌颂祷告赐我生命的 神。

Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 我要对 神—我的磐石说： 你为何忘记我呢？ 我为何因仇敌的欺压时常哀痛呢？

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?

10 我的敌人辱骂我， 好像打碎我的骨头， 不住地对我说： 你的 神在哪里呢？

Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 我的心哪，你为何忧闷？ 为何在我里面烦躁？ 应当仰望 神，因我还要称赞他。 他是我脸上的光荣，是我的 神。

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.