诗篇 2

1 外邦为什么争闹？ 万民为什么谋算虚妄的事？

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 世上的君王一齐起来， 臣宰一同商议， 要敌挡耶和华并他的受膏者，

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 说：我们要挣开他们的捆绑， 脱去他们的绳索。

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 那坐在天上的必发笑； 主必嗤笑他们。

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 那时，他要在怒中责备他们， 在烈怒中惊吓他们，

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 说：我已经立我的君 在锡安—我的圣山上了。

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 受膏者说：我要传圣旨。 耶和华曾对我说：你是我的儿子， 我今日生你。

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 你求我，我就将列国赐你为基业， 将地极赐你为田产。

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 你必用铁杖打破他们； 你必将他们如同窑匠的瓦器摔碎。

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 现在，你们君王应当省悟！ 你们世上的审判官该受管教！

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 当存畏惧事奉耶和华， 又当存战兢而快乐。

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 当以嘴亲子，恐怕他发怒， 你们便在道中灭亡， 因为他的怒气快要发作。 凡投靠他的，都是有福的。

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.